май 18, 2022
Раждането на едно дете предизвиква смесица от емоции – от вълнение и радост до страх и тревожност. То може доведе и до нещо, което не очаквате, а именно депресия.
Следродилната депресия засяга 1 на всеки 8 жени, като в около 50 % от случаите тя не се разпознава и жените не получават адекватно лечение.
Това е сериозно психологично разстройство, което предизвиква силни промени в настроението, изтощение и усещане за безнадеждност. Интензивността на тези чувства може да затрудни жените да се свържат емоционално с бебето, да полагат грижи за него или дори за самите себе си.
Важно е да разберем, че следродилната депресия не е мит, а реална заплаха и ако едни жени са склонни по-бързо да излязат от нея без чужда помощ, то за други това се превръща в истинско предизвикателство.
Какви са типовете постпартални състояния и разликите между тях?
Съществуват три типа постпартални състояния:
- Следродилна тъга ( или още „baby blues“)
Следродилната тъга засяга около 50-80 % от жените след раждането. Състоянието се характеризира с чести и продължителни пристъпи на плач без видима причина, тъга и безпокойство. Обикновено се проявява в първите дни след раждането и отшумява в рамките на няколко дни до две седмици без да е необходимо лечение. Най-доброто, което можете да направите при такова състояние, е да потърсите помощ и подкрепа от вашите приятели и семейство.
- Следородилна депресия
Следродилната депресия е много по-сериозно състояние в сравнение със следродилната тъга. За него са характерни често променящите се настроения и интензивни пристъпи на плач. Жените изпитват умора, раздразнителност, както и чувство на вина, тревожност и неспособност да се справят с грижите за бебето. Симптомите могат да варират от леки до тежки и да се проявяват в продължение на месеци до година след раждането. Лечението на следродилната депресия е изключително важно и необходимо, като обхваща както психотерапия със специалист, така и медикаментозна терапия с антидепресанти.
- Следродилна психоза
Следродилната психоза е изключително тежка форма на следродилна депресия, при която се изисква спешна медицинска намеса. Това състояние се среща сравнително рядко и засяга 1 на всеки 1000 жени след раждането на бебето. Симптомите обикновено включват паника, тревожност, параноя, чувство за безнадеждност, хиперактивност и др. Някои майки имат обсебващи мисли за нараняването на бебето, което може да се окаже животозастрашаващо. При навременна диагноза и правилен подход за лечение от страна на специалист, повечето жени успяват напълно да се възстановят от следродилната психоза.
Какви могат да бъдат причините за следродилна депресия?
Причините за развитието на следродилна депресия при всяка една жена може да са различни.
Смята се, че тя най-често е в резултат на хормоналните промени, които настъпват по време и след раждането. Нивата на естроген и прогестерон в тялото драстично намаляват след раждането, което от своя страна допринася за емоционалното състояние на майката.
Липсата на сън също може да играе голяма роля при следродилна депресия. Когато се роди бебенцето, жените често не получават достатъчно сън поради отговорностите и грижите за него. Това значително повлиява на чувствата и настроенията на жената и върху това как тя се справя в различни ситуации.
Други рискови фактори могат да бъдат свързани с фамилна история или с различни психични разстройства. Жените с един или повече членове в семейството, които също са страдали от следродилна депресия, имат повишен риск от развитие на състоянието.
Наличието на други психични заболявания като биполярно разстройство например, увеличава вероятността от развитието на следродилна депресия с 30-35 %. Майките, които са изпитвали такава депресия след първото си раждане, също са по-предразположени да я изпитат отново при следваща бременност.
Не на последно място идват и факторите на околната среда. Проучвания показват, че жените, живеещи в по-големите градове, имат най-висок процент на следродилна депресия. Това до голяма степен се дължи на факта, че тези жени имат ограничена социална подкрепа.
Как се диагностицира следродилната депресия и какви са възможностите за терапия?
Както споменахме в началото, следродилната депресия при повечето жени остава недиагностицирана, защото самите те изпитват срам или притеснение да споделят емоциите и мислите си.
Най-често срещаните симптоми на това състоянието са:
- Постоянна тревожност;
- Тъга, отчаяние;
- Постоянен плач;
- Промени в настроението;
- Отхвърляне на бебето;
- Проблеми със съня;
Ако тези симптоми не отшумяват в рамките на няколко дни до седмица, е важно да споделите как се чувствате с близък и да потърсите специалист, който ще ви помогне да получите подходящо лечение през този важен за вас и вашето бебе период. Понякога психотерапията може да се окаже недостатъчна и да се наложи прилагането на медикаменти.
Избора на терапия се различава в зависимост от вида и тежестта на вашите симптоми. Възможностите за лечение включват лекарства против тревожност или антидепресанти и психотерапия (терапия с разговори или когнитивно-поведенческа терапия).
Някои често срещани антидепресанти за следродилна депресия са:
- Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), като сертралин и флуоксетин.
- Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs), като дулоксетин и десвенлафаксин.
- Бупропион
- Трициклични антидепресанти (TCAs) като амитриптилин или имипрамин.
*Ако кърмите, говорете с вашия доставчик на здравни услуги за рисковете и ползите от приема на антидепресант!
Често, антидепресантите са обвързани със необяснимо слаб отговор или обратното с тежки и непоносими странични реакции. Това се дължи на генетични изменения в нашето ДНК, уникални за всеки човек, които взаимодействат с лекарството.
За щастие, в България вече е достъпен фармакогенетичен тест Genоmind Professional PGx, който дава информация за отговора на организма към най-често използваните медикаменти в психиатричната практика. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Тестът е полезен инструмент, който помага да се оптимизира терапията и да се намали необходимото време за достигане на ефективно лечение – изключително важна стъпка за майката и детето при това състояние.
Източници:
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9312-postpartum-depression
https://www.postpartumdepression.org/postpartum-depression/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/symptoms-causes/syc-20376617
https://www.cdc.gov/reproductivehealth/vital-signs/identifying-maternal-depression/index.html
https://www.womenshealth.gov/mental-health/mental-health-conditions/postpartum-depression
апр. 12, 2022
Какво е аутизъм?
Аутизмът е спектърно разстройство, характеризиращо се с набор от неврологични и психични състояния, които засягат развитието. Тези състояния са познати още като разстройства от аутистичния спектър (ASD). Проявата на симптоми започва в ранна детска възраст, обикновено в първите две години от живота, като децата най-често имат проблеми с комуникацията, поведението и двигателните умения.
Способностите и нуждите на хората с аутизъм могат да варират и да се променят с времето. Докато някои хора живеят самостоятелно, други имат тежки увреждания и се нуждаят от грижи и подкрепа през целия си живот.
Според данни на СЗО, в световен мащаб около 1 на всеки 160 деца бива диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър, като при момчетата честотата е четири-пъти по-висока в сравнение с момичетата. За съжаление, в България няма точна статистика, тъй като повечето деца не са диагностицирани или получават грешна диагноза.
Какви могат да бъдат причините за появата на разстройства от аутистичния спектър?
Причините за развитие на аутизъм могат да бъдат различни и се дължат както на генетични, така и на негенетични фактори (фактори на околната среда).
Смята се, че генетичните фактори допринасят за 40 до 80% риск от развитие. При някои деца аутизма се обвързва с друго генетично състояние като синдром на Рет или синдром на чуплива Х-хромозома. При други, причината може да се крие в унаследяването на комбинация от различни генетични варианти.
Към негенетичните фактори, допринасящи за повишаването на риска от развитието на аутизъм се отнасят:
възрастта на родителите – смята се, че деца с по-възрастни родители имат по-голям риск
вирусни инфекции, настъпили по време на бременността
пренатален стрес
излагане на различни токсини, медикаменти и тежки метали
Патология при разстройства от аутистичния спектър?
Най-често срещаната патология e свързана с промени в развитието на мозъка.
Много от гените, свързани с аутизъм участват в развитието на мозъка. Протеините, продуцирани от тези гени, засягат производството, растежа и организацията на нервните клетки (неврони). Някои влияят върху броя на невроните, докато други участват в развитието или функционирането на връзките между тях (синапсите), където се осъществява комуникацията между клетките.
Проучванията показват, че по време на развитието на мозъка, някои хора с аутизъм имат повече неврони от нормалното и при тях се забелязва нарастване на части от външната повърхност на мозъка (кората). Освен това често има петнисти области, където нормалната структура на кората е нарушена. Аномалиите на невроните и мозъка се появяват в предните и темпоралните дялове на кората, които участват в емоциите, социалното поведение и езика. Смята се, че тези аномалии са в основата на различията в социализацията и комуникацията, характерни за състоянието.
През последните години разстройствата от аутистичния спектър се обвързват и с нарушения в храносмилателната система. При пациентите се установяват промени в чревния микробиом, както и повишаване на чревната пропускливост. Това води до хронични възпаления, които допринасят за невропатологията на състоянието.
Кои са основните разстройства от аутистичния спектър?
Когато говорим за аутизъм използваме думата „спектър“, тъй като типовете разстройства и степента на проява на симптомите могат да варират при различните хора. Едни от най-разпространените групи симптоми са:
Нарушения в социалните взаимоотношения, които могат да включват:
– неспособност за установяване на зрителен контакт
– несподеляне на чувства и интереси с другите
– липса на социално-емоционална обвързаност с другите
Стереотипни (повтарящи се) поведения
– повтаряне на еднообразни движения
– повтаряне на думи или фрази отново и отново
– дейностите и игрите са еднотипни и повтарящи се
Какви са видовете терапия при разстройства от аутистичния спектър?
Конкретно лечение не съществува, но правилният подход и грижи могат да помогнат на пациента да придобие нови умения и да надгради своите силни страни, така че да живее пълноценен живот.
Създадени са много програми за поведенчески и комуникационни терапии при аутизъм, които са интензивни и специфично структурирани, и дават добри резултати при децата. Те се съчетават с медикаментозни терапии, потискащи проявата на симптоми и помагащи на пациентите да са по-пълноценни в ежедневните си активности. Често обаче рисковете при приема на медикаменти могат да са повече от ползите. Затова персонализирането на терапията е от изключителна важност.
Фармакогенетичният тест Genоmind Professional PGx на американската лаборатория Genomind дава информация за отговора на организма към най-често използваните медикаменти в психиатричната практика. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Тестът е полезен инструмент, който помага да се персонализира терапията и да се намали процеса проба-грешка до достигане на оптимално лечение.
Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK573613/
https://www.cdc.gov/ncbddd/autism/data.html
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/autism-spectrum-disorders
https://medlineplus.gov/genetics/condition/autism-spectrum-disorder/#resources
https://www.cdc.gov/ncbddd/autism/signs.html
https://www.nimh.nih.gov/health/topics/autism-spectrum-disorders-asd
фев. 21, 2022
Уникалността в човешката природа се дължи на генния профил, с който се ражда всеки човек. С днешната статия ще Ви запознаем с основните термини използвани в генетиката.
Генът е основна физическа и функционална единица на наследствеността. Гените са съставени от дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), която е генетичен материал в почти всички телесни клетки на живите организми и определя функционалните им характеристики. Генетичната информация се съдържа в хромозомите, под формата на ДНК последователности, които кодират белтъчни молекули. Всеки човек притежава две копия на всеки ген, по един, наследен от всеки родител. Алелите са формите на един и същ ген с малки разлики в тяхната ДНК последователност. Тези малки различия допринасят за уникалните характерни черти на всеки човек.
Генотипът представлява съвкупността от гени, обуславящи унаследените характерни черти на даден индивид. Характерната черта е конкретен белег на всеки организъм и нейната генетична основа във взаимодействие с околната среда определя външния вид, поведението и развитието на индивида. Начинът, по който се изразява генотипът в околната среда, се нарича фенотип. Описвайки пълния набор от гени, генотипът представя общо генетичния състав на организма, а в по-тесен смисъл се отнася до алелите, които са вариантните форми на гена.
Алелната честота представя разпространението на гена на дадено място и в определен времеви период. Честотата, която има дадена характерна черта, се изчислява като съотношение между наблюдавания алел и общия брой копия на всички алели на дадения генетичен локус в популацията. Тази пропорция се изразява в процентно описание на генетичното разнообразие на ниво индивид, популация или вид.
Секвенирането и идентифицирането на пропорцията от индивиди в дадена популация, които имат генотип, предразполагащ към определени медицински състояния, е все по-популярен и полезен подход за идентифициране на генетични варианти, свързани с етиологията на различни заболявания. Международният изследователски проект „Човешки геном“ определя последователността на човешкия геном и идентифицира между 20-25 хиляди гена в него. Отчитайки, че в гените е закодирана информация за организма, а мутацията в гените е рисков фактор за генетични дефекти, учените разчитат наследствената информация, за да предоставят персонализирана терапия за генетично обусловени заболявания. Установяването на индивидуалния генотип на всеки пациент може да бъде предсказващ фактор за терапевтичния отговор и продължителността на лечението.
Genomind® Professional PGx Express™ изследва 24 гена, свързани с лечението на психичното здраве. Той предоставя насоки за 10+ състояния на психично здраве и 130+ лекарства, за да помогне на клиницистите да определят:
Кои лекарства вероятно ще бъдат най-ефективни?
Кои лекарства могат да имат странични ефекти?
Как метаболизирате лекарствата за персонализирани насоки за дозиране?
Научете повече за Genomind® Professional PGx Express™ ТУК или се свържете с наш консултант на тел. 0889 346 768
дек. 17, 2021
Всеки, който живее с шизофрения или има любим човек с това заболяване, знае, че това е сложно психично състояние. То засяга мисленето и може да накара човек да загуби връзка с реалността, може да има тежки емоционални, физически и социални последици.
Според Американския национален институт по психично здраве, шизофренията е често срещана причина за инвалидност, а хората с шизофрения имат по-висок риск от самоубийство. Те могат да имат и други състояния, като депресия., което допълнително усложнява ситуацията.
„Започването на ефективен план за лечение и запазването му, може да помогне на пациентите с шизофрения да управлява успешно затрудненията в ежедневния живот, казва психиатърът д-р Анил Малхотра и допълва, че шизофренията е заболяване за цял живот. „Тези, които го имат, обикновено се нуждаят от лечение през по-голямата част от живота си“, подчертава специалистът.
Ето какво трябва да знаете за дългосрочното лечение на шизофрения и как фармакогенетичното (PGx) тестване може да помогне.
Поставяне на правилната диагноза
Една от първите стъпки за получаване на помощ за всяко здравословно състояние е да разберете, че сте болни. За пациент с шизофрения, на когото може да е трудно да направи разлика между това, което е истинско и кое не, това може да бъде особено трудно. Шизофренията може да причини психотични симптоми, които влияят на начина, по който човек възприема света. Тези психотични симптоми могат да включват:
- Заблуди: Вяра в неща, които не се основават на реалността
- Параноя: Ирационални страхове или подозрения, като например страх, че някой иска „да ви хване“
- Халюцинации: Виждане или чуване на неща, които не съществуват
Шизофренията може също да причини:
- „Отрицателни“ симптоми: Загуба на мотивация, липса на удоволствие или затруднено изразяване на емоции
- Когнитивни симптоми: Проблеми с мисленето, концентрацията или запомнянето
- Тези симптоми, особено психотични, могат да допринесат за забавяне на диагнозата.
„Често отнема повече от година на някой, който развива симптоми на шизофрения, да потърси медицинска помощ“, казва д-р Малхотра.
Започване на лечение и лекарства
Ранното лечение е критично важно за добрата прогноза. След като шизофренията бъде диагностицирана, лечението може да започне. Тъй като шизофренията е сложна, лечението обикновено включва няколко подхода:
- Лекарства като антипсихотици
- Терапия като когнитивно-поведенческа терапия (CBT)
- Социална подкрепа като програми за семейно образование
Антипсихотиците, които помагат за облекчаване на психотичните симптоми като заблуди и халюцинации, са най-често срещаните лекарства, използвани за лечение на шизофрения. Те намаляват излишните нива на невротрансмитера допамин, като блокират допаминовите рецептори в мозъка.
Въпреки че има разнообразие от антипсихотици, от които да избирате, има два основни начина на приложение:
- Перорални антипсихотици, които са хапчета или течности, които приемате през устата.
- Инжекционни препарати с продължително действие, които са инжекции, които доставчикът на здравни услуги администрира.
Ако имате шизофрения, вашият лекар обикновено първо ще препоръча перорални антипсихотици. Но ако имате проблеми при спазването на вашия план за лечение, вашият клиницист може да предпише дългодействащи инжекции.
Поддържане на лечение и лекарства
За да действа правилно всяко лекарство, важно е да го приемате точно както е предписано, още известно като придържане към лекарства. Много хора с шизофрения обаче се борят с придържането към лекарства. Около 50% от пациентите не спазват своя план за лечение, според преглед в Measures. Неспазването на плана за лечение води до риск от рецидив и това е често срещана причина пациентите с шизофрения да бъдат хоспитализирани, отеблязва д-р Малхотра.
Други последици от неспазването на лекарствата при пациенти с шизофрения могат да включват:
- Постоянни или влошаващи се симптоми
- Повече медицински срещи
- По-лошо умствено функциониране
- По-ниско качество на живот
- По-висок риск от злоупотреба с вещества
Има много причини, поради които хората с шизофрения може да не следват своя план за лечение. Например, тъй като лекарствата подобряват симптомите, някои хора с шизофрения може да повярват, че вече не се нуждаят от лечение.
Социалната стигма от приемането на антипсихотици също допринася за неспазването на схемата за прием на лекарствата.
„Една от основните причини хората с шизофрения да спрат да приемат лекарствата си обаче е страничните ефекти“, казва д-р Малхотра.
Въпреки че антипсихотичните лекарства могат да бъдат ефективни за облекчаване на психотичните симптоми на шизофренията, често при тях се наблюдават и странични ефекти. „Всеки антипсихотик има различен профил на странични ефекти, който трябва да се вземе предвид и пригоден към персонализиран отговор за всеки човек поотделно“, обяснява специалистът.
Антипсихотиците, които се предписват първи, са известни като терапия от първа линия. Някои от най-честите странични ефекти на тези лекарства включват:
- Сънливост
- Сухота в устата
- Разстроен стомах
- Запек
Някои антипсихотици може да са по-склонни да причинят наддаване на тегло. Други може да са по-склонни да причинят неконтролируеми движения, като мускулни контракции или тремор.
Как фармакогенетичното тестване може да помогне?
Страничните ефекти могат да възникнат по различни причини. Например, те могат да бъдат знак, че тялото ви не метаболизира или разгражда добре определено лекарство.
„Ако някой не метаболизира лекарството по обичайния начин и това го кара да има по-високи нива на лекарството в кръвта, това може да доведе до повече странични ефекти“, казва д-р Малхотра. „В такива случаи най-простият начин да се намалят тези по-високи нива в кръвта е да се намали дозата на лекарството.“
Но как можете да разберете дали някой е „лош метаболизатор“? Оказва се, че вашите гени могат да предложат улики. Как реагираме на лекарствата, например как ги метаболизираме, отчасти се влияе от нашите гени. Фармакогенетичното тестване може да помогне за разкриването на тази информация.
За пациенти с шизофрения, които изпитват непрекъснати странични ефекти, д-р Малхотра препоръчва фармакогенеточно тестване. Някои специалисти могат също да препоръчат PGx тестване в началото на лечението. Резултатите могат да предоставят информация, която да им помогне да персонализират план за лечение по-рано, отколкото по-късно.
Genomind® Professional PGx Express™ изследва 24 гена, свързани с лечението на психичното здраве. Той предоставя насоки за 10+ състояния на психично здраве и 130+ лекарства, за да помогне на клиницистите да определят:
- Кои лекарства вероятно ще бъдат най-ефективни
- Кои лекарства могат да имат странични ефекти
- Как метаболизирате лекарствата за персонализирани насоки за дозиране
Научете повече за Genomind® Professional PGx Express™ ТУК или се свържете с наш консултант на тел. 0889 346 768
Източник: https://www.genomind.com/blog/schizophrenia-treatment-pharmacogenetic-testing
ное. 11, 2021
Депресията е състояние, свързано с широк спектър от емоционални, физически и когнитивни симптоми. Симптомите могат да бъдат тъга, отчаяние, безпомощност, липса на желание за каквато и да е дейност и т.н. Ако наблюдаваме някой от следните признаци при наш близък, то вероятността да страда от депресия е огромна. Ето какво да направим, за да му помогнем да се почувства по-добре и да предприеме консултация със специалист, когато това се налага:
Включване в различни активности
Има множество проучвания, че редовната физическа активност спомага за подобряване на настроението и състоянието на депресия. Физически дейности, които се извършват сред природата, могат да бъдат:
- Разходка
- Джогинг
- Плуване в естествени водоизточници
- Работа в градината
- Каране на колело
- Колективни спортове
Колективните спортове могат да бъдат особено ефективни при депресивни състояния, поради социалната подкрепа, която обикновено се оказва от съотборниците. Тренирането с приятел може да има същия ефект.
Какъвто и вид тренировка да се избере, тя трябва да е съобразена с физическо и психично състояние на човек. И най-важното – спортът трябва да доставя удоволствие и удовлетворение.
Консултация с психолог
Има случаи, в които е по-добре да насочим близък човек към разговор с психолог. На базата на професионалния опит в психологическо консултиране, може да се изготвят хипотези за поведенчески и личностни характеристики. Да се направи индивидуален план за посещение при психолог в зависимост от нуждите на пациента. Психологът може да окаже съдействие при по-задълбочено опознаване на вътрешния свят и способностите, които притежава човек. Насърчете вашия близък да потърси подобна подкрепа.
Консултация с психиатър
В случай, че е необходимо да се приемат лекарства, за да се подобри състоянието на човек, е изключително важно изборът им да е персонализиран с цел те да са максимално ефективни, щадящи и оптимално дозирани спрямо състоянието му. При много пациенти приемът на първите психиатрични медикаменти не винаги води до оптимални резултати.
Затова е добре да се потърси специалист, който прилага в практика си фармакогенетично тестване, което може да даде информация за очаквания отговор на организма към назначените медикаменти. Това дава възможност за персонализация на лечението и може да спести на пациента един потенциално продължителен процес на проби и грешки в търсене на точните медикаменти и дозировка.
Първият в България фармакогенетичен тест Genomind Professional PGx изследва 24 добре изучени гени, пряко свързани с менталното здраве.
Genomind Professional PGx е най-задълбоченият и подробен генетичен тест в сферата на психичното здраве. Той помага на психиатрите да се ориентират за връзката между генетичните биомаркери на всеки отделен пациент и ефекта им върху лечението му. Разберете всичко за изследването ТУК.
окт. 21, 2021
Биполярното афективно разстройство (БАР) се характеризира с редуващи се епизоди на нарушено настроение и активност, които могат да предизвикат непредвидими промени в поведението и значителни трудности в живота на болния. Думата биполярен означава двуполюсен и близо 3% от страдащите от това разстройство в световен мащаб, живеят разполовени между двата полюса – на еуфория и депресия, опитвайки се да намерят здравословния баланс между двете крайни емоционални състояния.
Еуфоричният епизод, познат като мания или хипомания, носи повече от обикновеното радостно чувство, проявявайки се с прекомерна възбуда и свръхенергия, препускащи мисли, безсъние, забързана реч, завишена самооценка, импулсивни действия и рисково поведение.
Депресивната фаза се характеризира с потиснато настроение, чувство на безнадеждност, безполезност или прекомерна вина, проблеми с апетита и съня, мисли за смърт и самоубийство. Без лечение тези епизоди стават по-чести, по-интензивни и отшумяват по-бавно.
Какви са терапевтичните посоки при това заболяване?
Въпреки че биполярното разстройство може да се прояви във всяка възраст, типично е диагностицирано преди навършване на 21 години. Нелекувано своевременно и ефективно, то може да има сериозно неблагоприятно влияние върху качеството на живот и да доведе до инвалидност. Лечението се състои в потискане на симптомите и предпазване от рецидив. Антипсихотични агенти (арипипразол, оланзапин, рисперидон, зипразидон карипразин) и стабилизатори на настроението (литий, карбамазепин, дивалпроекс и ламотрижин) са доказани като златен стандарт в клиничната практика за овладяване на остра мания и хипомания (буквално под мания или по-слаб вид мания).
Въпреки че депресираните пациенти са повече, отколото маниакалните, малко проучвания се фокусират върху лечение на депресия и в момента само четири лекарства са одобрени от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата за спряване с остри епизоди на депресия при пациенти с БАР – лурасидон, карипразин, кветиапин с нормално и удължено освобождаване.
Може ли да се определи произхода на биполярното разстройство?
Както при повечето психични заболявния, точен произход на биполярното разстройство не е известен, но вероятно включва взаимодействие между генетични и рискови фактори от околната среда. Семейни проучвания на близнаци са установили, че гените играят главна рола в определяне не предразположение към състоянието, при което оценката на наследственосттта – 90%, е сред най-високите между психичните заболявания. Рискът от развитие на биполярно растройство при родственици от първа линия на засегнат индивид е между 5-10%, а при еднояйчен близнак – 60%, което налага като особено полезно генетичното съветване на бременни жени с БАР.
Актуални обширни проучвания изследват взаимодействието на няколко гена, допринасящи за заболяването.
- Активаторът на D-аминокиселинната оксидаза (DAOA), също известен като G72, доказано повлиява податливост към биполярно разстройство.
- Мозъчният невротрофен фактор (BDNF), участващ в невронната пластичност, също има значим принос като кандидат ген, а честият неконсервативен полиморфизъм на BDNF – Val66Met е демонстриран като предразполагащ към биполярно разстройство.
- Последни изследвания свързват генетичната уязвимост при това състояние с кандидат гени за шизофрения DISC1, NRG1 и предполагат, че традиционното разделяне на двете заболявания може би трябва да бъде преразгледано.
Познанията на фармакогенетиката и персонализираният подход могат да улеснят избора на подходяща терапия за биполярното разстройство, съобразена с генетичния профил на всеки пациент. Тестът Gen Pro предоставя възможност за навременно и ефективно овладяване на заболяването и завръщане към нормалния ритъм на живот. Разберете всичко за GenPro ТУК:
Източници:
Carvalho, A. F., Firth, J., & Vieta, E. (2020). Bipolar disorder. New England Journal of Medicine, 383(1), 58-66.
Smith DJ, Whitham EA, Ghaemi SN.(2012) Bipolar disorder. Handb Clin Neurol. 106:251-63. doi: 10.1016/B978-0-444-52002-9.00015-2. PMID: 22608626.
