Как влияят дигиталните устройства на менталното ни здраве?

Днешното поколение винаги е винаги свързано. Когато хората искат да разберат нещо, просто изваждат телефоните си и го въвеждат в Google. Когато им е скучно, „скролват“ в социалните мрежи. Когато се чувстват самотни, се включват във видео разговор с приятел. Технологиите са се превърнали в такава неразделна част от живота, че е трудно да за човек да си представи живота без тях.

Но какво ако всички тези технологии всъщност вредят на здравето?

Когато глобалната Covid19 – пандемия беше обявена през март 2020 г., правителствата поставиха блокада, за да се забави разпространението на вируса. Със сигурност, в тази ситуация, дигиталните устройства бяха в неизменна психична и физическа помощ на всички, но въпреки това, границата между нужното и ненужното използване на дигитални устройства е изключително тънка. Това означава, че въпреки позитивите за здравето, телефоните и лаптопите могат много да ни навредят. В тази публикация ще бъдат разгледани последиците от прекомерната употреба на цифрови устройства и защо е важно от време на време те да бъдат изключвани:

  • Увредено зрение.

Прекомерното гледане на екрани, можете да увреди зрението, защото екраните излъчват синя светлина, която може да натовари очите и да причини проблеми като сухота в очите, главоболие и дори замъглено зрение. За щастие, има начини, по които да ограничим вредното въздействие на синята светлина, като например – носене на очила, блокиращи синята светлина или използването на филтър за синя светлина за телефон или компютър.

  • Лоша стойка.

Друга последица от прекалено дългото гледане в екрана е лошата стойка. Прекараното време пред екран предразполага към прегърбване, защото лошата стойка натоварва врата и гърба. Това може да доведе до болки в тези области, както и до главоболие. За да бъдат избегнати тези проблеми е важно често да се правят почивки и да се практикува разтягане за правилна стойка.

  • Пристрастяване.

Повечето хора изпитват чувството на неспокойство, когато не могат да открият телефона си. Безсмисленото гледане на снимки и видеа, които дори не са интересни, също е голям сигнал за пристрастяване към дигитално устройство. Проучване на Common Sense Media установи, че 50% от тийнейджърите се чувстват пристрастени към телефоните си, а 28% се чувстват депресирани, когато не ги използват. Добро решение на този навик е да се правят почивки от телефона, например – да се оставя в друга стая, когато е важно да се съсредоточите върху нещо друго.

Прекомерната употреба на цифрови устройства води до вреди не само на физическото, но и на психичното ни здраве.

Кибертормозът е проблем, който засяга милиони хора по целия свят. Той може да бъде много вреден за психичното здраве на хората и дори да доведе до самоубийство. Лекарите вече започват да наблюдават все повече случаи на наранявания, свързани с кибертормоз, и призовават родителите да говорят с децата си за кибертормоза. Родителите трябва да са наясно с признаците на кибертормоза, за да могат да помогнат на децата си, ако те са обект на онлайн тормоз.

Според изследване на Journal of Adolescent Health (Вестник за здравето на юношите), кибер-жертвите съобщават за по-висока депресия от кибер-хулиганите или жертвите на друг вид тормоз. Традиционният тормоз обикновено включва конфронтация лице в лице, докато кибер жертвите може да не идентифицират своя тормоз. Като такива, кибер жертвите може да са по-склонни да се почувстват изолирани, дехуманизирани или безпомощни по време на или след атаката. Според изследователите в списание JAMA Pediatrics, кибертормозът и депресията вървят ръка за ръка.

За щастие, в днешни дни има начини кибертормозът да се избегне. В повечето случаи децата са тези, които не могат или не знаят как да се защитят. Поради тази причина е важно родителите да разговарят често с децата и да обяснят какви могат да бъдат последиците и какви начини има да се справят с кибертормоз. Съществуват все повече опции за родителски контрол, чрез които настойниците имат възможност да предпазят децата от тъмната страна на интернет.

Цифровите устройства са се превърнали в такава неразделна част от модерния свят, че е трудно да се прекара и един ден без тях. Но макар да предлагат много ползи, те също така водят до някои сериозни последици – особено ако се използват прекомерно. Важно е да има контрол върху употребата на екранни устройства, който да се изразява в почивки от тях, раздвижване и при нужда – споделяне с по-опитно лице (професионалист) при забелязан проблем или предизвикан дискомфорт.

Въпреки множеството фактори, допринасящи за психични разстройства, никога не е късно да се вземат мерки, които да предотвратят сериозни последици, засягащи здравето. Генетичният тест GenPro aнализира гени, пряко свързани с менталното здраве, помага за подбора на персонализирано лечение и насочва лекаря в избора на терапия. Психичното здраве е също толкова важно колкото и физическото и много често времето прекарано в търсене на подходящо лечение може да е решаващо за живота на пациента. Генетичните тестове могат да съкратят значително времето на лечение и не само да помогнат на човека да се чувства по-добре, но и да спасят живота му.

 

Източници:
https://www.nih.gov/news-events/news-releases/depression-high-among-youth-victims-school-cyber-bullying-nih-researchers-report
https://www.news-medical.net/health/Screen-Time-and-Mental-Health.aspx
https://www.livescience.com/51294-cyberbullying-social-media-teen-depression.html

 

Каква е връзката между медиите и самоубийствата?

връзката между медиите и самоубийствата

Представете си с колко хора се разминавате навън през деня. Сега си представете, че на всеки 40 секунди – един от тях изчезва. Повече от 700 000 човека се самоубиват всяка година, по един на всяка 40-та секунда самостоятелно слага край на живота си. Зад всяко осъществено самоубийство, стоят 20 опити за такова. Факт е, че това е 4-тата водеща причина за смърт сред хората на възраст от 15 – 29 години. 

Въпреки, че е доказана връзката между психичните разстройства и самостоятелното отнемане на живот, се твърди че често самоубийства се случват в следствие на импулсивен момент или криза. За причина могат да бъдат и съвсем битови ситуации, като конфликт, финансови проблеми или прекратяване на взаимоотношения с друг човек. Много фактори в днешния свят могат да бъдат причина за самоубийство. 

Нужно е да се даде повече гласност на деликатна тема като тази, защото всички самоубийства са предотвратими. Поради тази причина медиите често обявяват заглавия подобни на тези: 

  • Наркодилър налапа дулото на пистолета и си пръсна мозъка
  • Още един мъж се самоуби – прерязал си гърлото с кухненски нож

Статии с подобно съдържание, често имат за цел да насърчат отговорното докладване на самоубийствата, но обявени по този начин, те допринасят за проблема. 

Световната здравна организация (WHO) от години се бори срещу конфликта между медийните специалисти и безотговорното споделяне на случаи по тази тема. Една от най-ефективните им интервенции, която споделят е, че че няма нищо лошо в това да се отразяват случаи на самоубийство, дори би било полезно за превенция на тези скръбни събития, но е нужно, такива статии да бъдат консултирани със специалисти, за да се излъчат по подходящ начин и да достигнат желания ефект – да се повиши информираността на публиката и да се предотвратят подобни крайни действия в обществото

За да затвърдим сериозността на проблема, ще споделим за истинско поведенческо разстройство, наречено “Ефект на Вертер” или поведение на имитатора, което по мнение на IASP (Международната Асоциация за Превенция на Самоубийствата) e “самоубийствена зараза”, породена от медиите.  През последните години повечето държави, които са разработили национални стратегии за превенция на самоубийствата, са включили разработването на насоки, които се опитват да насърчат отговорно и етично отразяване на самоубийства в медиите. И въпреки че 77% от самоубийствата се случват в държави с ниски и средни доходи, те се случват по целия свят, независимо от възрастта, пола или расата на човека. В България през 2021 на всеки 100 000 човека са се самоубили 8.1%, като от тях 13% са мъже, а 3,6% са жени, въпреки, че е доказано, че жените правят повече опити от мъжете, както споделихме в предишна статия.

Отговорността на журналистите е изключително важна, за да се намали процентността на хората, сложили край на живота си. Важно е да помним, че отнемайки собствения си живот, обричаме близките си на страдание, тревожност и дори самоубийство. Винаги има решение ако знаем къде да го потърсим. Затова е важно медиите да заемат длъжността си на коректен информатор. 

 

Източници: 

https://nsi.bg/bg/content/3357/смъртност-по-причини-по-пол-статистически-райони-и-области
https://bg.pour-femme.org/8885518-werther-effect-how-the-media-can-lead-to-mass-suicides
https://reportingonsuicide.org/
https://www.iasp.info/suicide-and-the-media/
https://www.who.int/health-topics/suicide#tab=tab_1

Има ли полово неравенство в психичното здраве?  

Психичното здраве, през последните години, беше подложено на големи изпитания, не само, че с всяка изминала година светът става все по-динамичен, но и събитията напоследък, като че ли, допълнително усложняват начинът, по който хората се чувстват. И по-конкретно тяхната психика.

Проучване на „Our world in data” през 2018 година, показва че 970 милиона души световно страдат от психично разстройство. Когато се изпадне в подобно депресивно състояние, за хората е много трудно да потърсят помощ, не само защото се чувстват притеснени, но и защото самото им състояние ги кара да усещат емоционална затвореност и студенина, които ги завъртат в омагьосан кръг от въпроси.

  • На кого мога да споделя за моя проблем?
  • Кога е време някой да ми помогне?
  • Какво ще се промени след като споделя?
  • Аз, изобщо, имам ли нужда от помощ?

Задаването на тези въпроси, често могат да объркат страдащия и дори да го доведат до убеждението, че той няма проблем и това е просто един лош период, който ще отмине.

В днешния свят, мъжете и жените водят много сходен начин на живот. Сходните отговорности и сходните принципи обаче, не означават сходно психично здраве. Интересен факт е, че въпреки еднаквостта в начина на живот на двата пола, жените по-често страдат здравословно и биват лекувани от депресия. Немаловажни допълнителни фактори като: репродуктивни проблеми, домашно и сексуално насилие, социален статус, неравнопоставеност на работното място, са част от причините, поради които женският пол страда от психични разстройства. Разбира се, мъжете също изпитват гореизброените, но е доказано, че жените са много по-склонни да достигнат прекалено високи нива на тревожност и дори депресивно състояние, заради тези допълнителни проблеми, предизвикващи стрес.

Да не забравяме, че стресът е ключът не само към множество заболявания, но и към предприемането на крайни мерки като самоубийство. Въпреки че жените правят повече опити за самоубийство, случаите на осъществено такова, при мъжкия пол, са 4 пъти повече. Това е още един показател, за различията между половете, не само да развиват психични заболявания, но и за начина, по който намират решение. Социалната норма в обществото възпрепятства мъжкия пол да разкрива и да признава своята емоционалност. За специалистите е много по-вероятно да сложат диагноза депресия или паническо разстройство на жени, от колкото на мъже. Също така, много по-голяма част от жени, страдащи от ментални проблеми се обръщат към специалист за помощ.

Психичното здраве е от изключителна важност за нашия нормален и спокоен живот. Хората страдащи от депресивни състояния имат проблем с по-голямата част от битовия живот. За голям процент от тези хора е трудно дори да излязат до магазина или пък да разходят кучето. Емоционалната стабилност е важна, както в личен, така и в професионален план.

Проучвания сочат, че независимо от работния статус, и двата пола значително са покачили нивото си на стрес през последните 20 години. Тук отново, женският пол дава по-високи резултати от мъжкия. Забелязват се и нетипични покачвания на психични разстройства при млади момичета на възраст от 15 до 19 години. Специално за 2021 година, нивата на стрес при жените, работещи и неработещи, се е покачил с около 4%, докато при мъжете се е понижил.

Дали защото жените по-често признават за проблем в психичното здраве и търсят помощ или просто в действителност женската психика е по-податлива, жените страдат от депресия и паническо разстройство два пъти по-често от мъжете. От тези проучвания можем да кажем, че със сигурност има разлика между двата пола и тяхното емоционално здраве. Въпреки това, се счита, че при екстремно повишени нива на стрес, двата пола са еднакво застрашени от тези психични разстройства. Това означава, че когато усещаме, че нещо с нашето здраве не е наред, ние не трябва да се притесняваме да потърсим помощ от специалист. Независимо кой пол представляваме.

 

Източници:

https://www3.weforum.org/docs/WEF_GGGR_2022.pdf

https://blogs.baylor.edu/gssw/2019/11/18/stigma-gender-differences-and-mental-health/

https://ourworldindata.org/mental-health