Раждането на едно дете предизвиква смесица от емоции – от вълнение и радост до страх и тревожност. То може доведе и до нещо, което не очаквате, а именно депресия.

Следродилната депресия засяга 1 на всеки 8 жени, като в около 50 % от случаите тя не се разпознава и жените не получават адекватно лечение.

Това е сериозно психологично разстройство, което предизвиква силни промени в настроението, изтощение и усещане за безнадеждност. Интензивността на тези чувства може да затрудни жените да се свържат емоционално с бебето, да полагат грижи за него или  дори за самите себе си.

Важно е да разберем, че следродилната депресия не е мит, а реална заплаха и ако едни жени са склонни по-бързо да излязат от нея без чужда помощ, то за други това се превръща в истинско предизвикателство.

Какви са типовете постпартални състояния и разликите между тях?

Съществуват три типа постпартални състояния:

  1. Следродилна тъга ( или още „baby blues)

Следродилната тъга засяга около 50-80 % от жените след раждането. Състоянието се характеризира с чести и продължителни пристъпи на плач без видима причина, тъга и безпокойство. Обикновено се проявява в първите дни след раждането и отшумява в рамките на няколко дни до две седмици без да е необходимо лечение. Най-доброто, което можете да направите при такова състояние, е да потърсите помощ и подкрепа от вашите приятели и семейство.

  1. Следородилна депресия

Следродилната депресия е много по-сериозно състояние в сравнение със следродилната тъга. За него са характерни често променящите се настроения и интензивни пристъпи на плач. Жените изпитват умора, раздразнителност, както и чувство на вина, тревожност и неспособност да се справят с грижите за бебето. Симптомите могат да варират от леки до тежки и да се проявяват в продължение на месеци до година след раждането. Лечението на следродилната депресия е изключително важно и необходимо, като обхваща както психотерапия със специалист, така и медикаментозна терапия с антидепресанти.

  1. Следродилна психоза

Следродилната психоза е изключително тежка форма на следродилна депресия, при която се изисква спешна медицинска намеса. Това състояние се среща сравнително рядко и засяга 1 на всеки 1000 жени след раждането на бебето.  Симптомите обикновено включват паника, тревожност, параноя, чувство за безнадеждност, хиперактивност и др. Някои майки имат обсебващи мисли за нараняването на бебето, което може да се окаже животозастрашаващо. При навременна диагноза и правилен подход за лечение от страна на специалист, повечето жени успяват напълно да се възстановят от следродилната психоза.

 

Какви могат да бъдат причините за следродилна депресия?

Причините за развитието на следродилна депресия при всяка една жена може да са различни.

Смята се, че тя най-често е в резултат на хормоналните промени, които настъпват по време и след раждането. Нивата на естроген и прогестерон в тялото драстично намаляват след раждането, което от своя страна допринася за емоционалното състояние на майката.

Липсата на сън също може да играе голяма роля при следродилна депресия. Когато се роди бебенцето, жените често не получават достатъчно сън поради отговорностите и грижите за него. Това значително повлиява на чувствата и настроенията на жената и върху това как тя се справя в различни ситуации.

Други рискови фактори могат да бъдат свързани с фамилна история или с различни психични разстройства. Жените с един или повече членове в семейството, които също са страдали от следродилна депресия, имат повишен риск от развитие на състоянието.

Наличието на други психични заболявания като биполярно разстройство например, увеличава вероятността от развитието на следродилна депресия с 30-35 %. Майките, които са изпитвали такава депресия след първото си раждане, също са по-предразположени да я изпитат отново при следваща бременност.

Не на последно място идват и факторите на околната среда. Проучвания показват, че жените, живеещи в по-големите градове, имат най-висок процент на следродилна депресия. Това до голяма степен се дължи на факта, че тези жени имат ограничена социална подкрепа.

Как се диагностицира следродилната депресия и какви са възможностите за терапия?

Както споменахме в началото, следродилната депресия при повечето жени остава недиагностицирана, защото самите те изпитват срам или притеснение да споделят емоциите и мислите си.

Най-често срещаните симптоми на това състоянието са:

  • Постоянна тревожност;
  • Тъга, отчаяние;
  • Постоянен плач;
  • Промени в настроението;
  • Отхвърляне на бебето;
  • Проблеми със съня;

Ако тези симптоми не отшумяват в рамките на няколко дни до седмица, е важно да споделите как се чувствате с близък и да потърсите специалист, който ще ви помогне да получите подходящо лечение през този важен за вас и вашето бебе период. Понякога психотерапията може да се окаже недостатъчна и да се наложи прилагането на медикаменти.

Избора на терапия се различава в зависимост от вида и тежестта на вашите симптоми. Възможностите за лечение включват лекарства против тревожност или антидепресанти и психотерапия (терапия с разговори или когнитивно-поведенческа терапия).

Някои често срещани антидепресанти за следродилна депресия са:

  • Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), като сертралин и флуоксетин.
  • Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs), като дулоксетин и десвенлафаксин.
  • Бупропион
  • Трициклични антидепресанти (TCAs) като амитриптилин или имипрамин.

*Ако кърмите, говорете с вашия доставчик на здравни услуги за рисковете и ползите от приема на антидепресант!

Често, антидепресантите са обвързани със необяснимо слаб отговор или обратното с тежки и непоносими странични реакции. Това се дължи на генетични изменения в нашето ДНК, уникални за всеки човек, които взаимодействат с лекарството.

За щастие, в България вече е достъпен фармакогенетичен тест Genоmind Professional PGx, който дава информация за отговора на организма към най-често използваните медикаменти в психиатричната практика. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Тестът е полезен инструмент, който помага да се оптимизира терапията и да се намали необходимото време за достигане на ефективно лечение – изключително важна стъпка за майката и детето при това състояние.

 

Източници:

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9312-postpartum-depression

https://www.postpartumdepression.org/postpartum-depression/

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/symptoms-causes/syc-20376617

https://www.cdc.gov/reproductivehealth/vital-signs/identifying-maternal-depression/index.html

https://www.womenshealth.gov/mental-health/mental-health-conditions/postpartum-depression