Психичното здраве при възрастните хора – темата, за която никой не говори

Психично здраве е термин, който обхваща широк спектър от състояния, засягащи съзнанието. То включва психични заболявания като депресия, тревожност и биполярно разстройство, както и други състояния като деменция.

Възрастните хора са особено уязвими към проблеми с психичното здраве поради многото промени и предизвикателства, с които се сблъскват в по-късен етап от живота си. Въпреки това, с правилната подкрепа, възрастните хора могат да поддържат добро психично здраве и в по-късните си години

През последните години психичното здраве на възрастните хора става все по-важен въпрос. Поддържането на здравословни навици през целия живот, като редовни физически упражнения и балансирано хранене, е от ключово значение за поддържане на добро психично здраве с напредването на възрастта. Въпреки това много възрастни хора все още не са наясно с наличните услуги или не знаят как да ги ползват.

Необходимо е да се повиши обществената осведоменост по въпросите на психичното здраве сред възрастните хора, за да се гарантира, че тези, които са изложени на риск от депресия и други психични заболявания, могат да получат навременна помощ и подкрепа. Активното насърчаване на по-възрастните хора да говорят открито за чувствата си и да потърсят помощ е чудесна първа стъпка към това всички да могат да живеят по-здравословно и щастливо.

Помощта към възрастен роднина, който се бори с проблеми с психичното здраве, може да бъде както стресиращо, така и удовлетворяващо преживяване. Важно е да се започне с отделяне на време, за да се разбере какви са техните нужди. Ето няколко стъпки, които може да предприемете още сега:

  • Добър и задълбочен разговор с близък човек. Възрастните хора имат нужда да усетят, че има кой да ги изслуша и не са сами.
  • В зависимост от ситуацията може да се наложи членовете на семейството да предоставят физическа подкрепа, като например помощ при ходене на медицински прегледи, или емоционална подкрепа, като например осигуряване на безопасно и удобно място, където роднините им да говорят за своите психични проблеми.
  • За членовете на семейството може да е полезно да потърсят информация за конкретното състояние, с което е диагностициран техният роднина, за да научат как най-добре да помагат и да реагират. В крайна сметка създаването на атмосфера на приемане и благополучие е от съществено значение за подпомагане на възрастните роднини с психични проблеми.
  • Намерете общи интереси с вашите възрастни роднини. Често на тях им липсва мотивация да продължават да живеят, защото нямат цел и изпадат в състояния на тревожност и депресия. Намирането на ново хоби може да върне усмивката им, още повече ако имат добра компания, с която да го споделят.

 

Проблемите с психичното здраве при възрастните хора могат да бъдат трудни за идентифициране и решаване, като се има предвид уникалният набор от физически, емоционални и социални промени, през които те могат да преминат с напредването на възрастта. Често срещаните признаци на психични проблеми при възрастните хора включват:

  • Промени в режима на сън или хранене.
  • Изолация от приятелите и семейството.
  • Трудности при справяне с ежедневните задачи.
  • Ниско самочувствие, негативни мисли за себе си или за бъдещето.
  • Оттегляне от дейности, които преди са били приятни.
  • Загуба на паметта и объркване.

 

Важно е членовете на семейството, близките и здравните специалисти да бъдат информирани за тези симптоми и какви действия трябва да се предприемат при появата на някой от тях. Веднъж идентифицирани, тези проблеми често могат да бъдат ефективно решени с подходяща подкрепа от страна на медицински специалист.

Понякога за навременно справяне с психичното състояние, вашият специалист може да предпише медикаментозна терапия (например: антидепресанти). Нашият тест GenPro PGx спомага определянето на най-ефективната и безопасна терапия на база индивидуален генетичен състав.
Повече от 1000 пациенти в България се довериха на GenPro PGx, спестявайки си време и трудности покрай процеса на проба-грешка, изключително важно при случай на възрастен човек с нарушено психично здраве. Направете го и вие!

Има ли полово неравенство в психичното здраве?  

Психичното здраве, през последните години, беше подложено на големи изпитания, не само, че с всяка изминала година светът става все по-динамичен, но и събитията напоследък, като че ли, допълнително усложняват начинът, по който хората се чувстват. И по-конкретно тяхната психика.

Проучване на „Our world in data” през 2018 година, показва че 970 милиона души световно страдат от психично разстройство. Когато се изпадне в подобно депресивно състояние, за хората е много трудно да потърсят помощ, не само защото се чувстват притеснени, но и защото самото им състояние ги кара да усещат емоционална затвореност и студенина, които ги завъртат в омагьосан кръг от въпроси.

  • На кого мога да споделя за моя проблем?
  • Кога е време някой да ми помогне?
  • Какво ще се промени след като споделя?
  • Аз, изобщо, имам ли нужда от помощ?

Задаването на тези въпроси, често могат да объркат страдащия и дори да го доведат до убеждението, че той няма проблем и това е просто един лош период, който ще отмине.

В днешния свят, мъжете и жените водят много сходен начин на живот. Сходните отговорности и сходните принципи обаче, не означават сходно психично здраве. Интересен факт е, че въпреки еднаквостта в начина на живот на двата пола, жените по-често страдат здравословно и биват лекувани от депресия. Немаловажни допълнителни фактори като: репродуктивни проблеми, домашно и сексуално насилие, социален статус, неравнопоставеност на работното място, са част от причините, поради които женският пол страда от психични разстройства. Разбира се, мъжете също изпитват гореизброените, но е доказано, че жените са много по-склонни да достигнат прекалено високи нива на тревожност и дори депресивно състояние, заради тези допълнителни проблеми, предизвикващи стрес.

Да не забравяме, че стресът е ключът не само към множество заболявания, но и към предприемането на крайни мерки като самоубийство. Въпреки че жените правят повече опити за самоубийство, случаите на осъществено такова, при мъжкия пол, са 4 пъти повече. Това е още един показател, за различията между половете, не само да развиват психични заболявания, но и за начина, по който намират решение. Социалната норма в обществото възпрепятства мъжкия пол да разкрива и да признава своята емоционалност. За специалистите е много по-вероятно да сложат диагноза депресия или паническо разстройство на жени, от колкото на мъже. Също така, много по-голяма част от жени, страдащи от ментални проблеми се обръщат към специалист за помощ.

Психичното здраве е от изключителна важност за нашия нормален и спокоен живот. Хората страдащи от депресивни състояния имат проблем с по-голямата част от битовия живот. За голям процент от тези хора е трудно дори да излязат до магазина или пък да разходят кучето. Емоционалната стабилност е важна, както в личен, така и в професионален план.

Проучвания сочат, че независимо от работния статус, и двата пола значително са покачили нивото си на стрес през последните 20 години. Тук отново, женският пол дава по-високи резултати от мъжкия. Забелязват се и нетипични покачвания на психични разстройства при млади момичета на възраст от 15 до 19 години. Специално за 2021 година, нивата на стрес при жените, работещи и неработещи, се е покачил с около 4%, докато при мъжете се е понижил.

Дали защото жените по-често признават за проблем в психичното здраве и търсят помощ или просто в действителност женската психика е по-податлива, жените страдат от депресия и паническо разстройство два пъти по-често от мъжете. От тези проучвания можем да кажем, че със сигурност има разлика между двата пола и тяхното емоционално здраве. Въпреки това, се счита, че при екстремно повишени нива на стрес, двата пола са еднакво застрашени от тези психични разстройства. Това означава, че когато усещаме, че нещо с нашето здраве не е наред, ние не трябва да се притесняваме да потърсим помощ от специалист. Независимо кой пол представляваме.

 

Източници:

https://www3.weforum.org/docs/WEF_GGGR_2022.pdf

https://blogs.baylor.edu/gssw/2019/11/18/stigma-gender-differences-and-mental-health/

https://ourworldindata.org/mental-health

Психично здраве и хранителни разстройства – каква е връзката?

Милиони хора в световен мащаб страдат или някога са страдали от хранително разстройство. Според проучване, проведено измежду 500 подрастващи момичета, приблизително 13% от тях са изпитвали хранително разстройство до 20-годишна възраст. Но какво всъщност знаем за хранителните разстройства?

Какво представляват хранителните разстройства?

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими състояния, характеризиращи се с нарушения в хранителните навици и съпътстващи проблеми от медицински и психологически характер.
По-голямата част от хранителните разстройства включват повишен фокус върху храната, тялото и теглото. Това води до хранително поведение, отразяващо се негативно върху цялостното здраве на човека.
Тези поведения са опасни, тъй като могат значително да потиснат способността на тялото да получава достатъчно хранителни вещества. Поради тази причина, хранителните разстройства увреждат различни органи и системи като сърце, храносмилателна система, кости, зъби и др.
Трите основни хранителни разстройства включват – анорексия невроза; булимия невроза и системно преяждане.

Анорексия невроза

Състоянието се характеризира със значително ниско телесно тегло и силен страх от натрупването на тегло и мазнини. Хората с анорексия губят тегло, подлагайки се на диети, гладуване или прекомерни упражнения. Други губят тегло чрез самопредизвикано повръщане или злоупотреба с лаксативи или диуретици.

Булимия невроза

Това разстройство се характеризира с повтарящи се периоди на преяждане с чувство за липса на контрол върху храненето. Тези периоди са последвани от компенсаторно повръщане, прекомерно използване на диуретици или лаксативи, гладуване или интензивно физическо натоварване.

Системно преяждане

То е свързано с повтарящи се пристъпи на преяждане, при които хората губят контрол върху храненето. За разлика от булимията, епизодите на прекомерно хранене не са последвани от прочистване, физическо натоварване или гладуване. Хората с това разстройство често са с наднормено тегло или затлъстяване.

Каква е връзката между хранителните разстройства и психичното здраве?

Хранителните разстройства са разстройства на психичното здраве
Въпреки че изглежда, че хранителните разстройства се въртят около храната, те всъщност са сложни състояния, които често изискват медицинска и психологическа намеса. За да нарисуваме картина на сложността на компонента на психичното здраве на едно хранително разстройство, времето, необходимо за лечение на някой с тежка анорексия невроза, може да бъде почти двойно повече от времето за някой с физическо здравословно състояние като сърдечни проблеми или рак.

Хранителните разстройства съпътстват психичните разстройства
Хората, страдащи от хранителни разстройства, често имат съпътстващи проблеми с психичното здраве като тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и др. Връзката между депресията и хранителните разстройства е силна. Проучванията показват, че 32-39% от хората с анорексия невроза, 36-50% от хората с булимия невроза и 33% от хората със системно преяждане, също така са диагностицирани с депресивни разстройства.

Хранителните разстройства могат да доведат до социална изолация
Хранителните разстройства могат да повлияят на социалните връзки между хората. Когато някой страда от сериозно хранително разстройство, отношенията му с околните са обтегнати. Според психолога Ашли Соломон, „индивидите в процес на възстановяване ще забележат, че по време на разстройството са се скрили далеч от всички и всеки. Те са били твърде заети със симптомите на хранително разстройство, за да общуват или просто не са имали емоционална или физическа енергия да се виждат с приятелите и семейството си“. Тази изолация допълнително допринася за симптомите на депресия и тревожност.

Хранителните разстройства изкривяват осъзнаването за тялото и ума
Много хора с хранителни разстройства имат трудности с реалната преценка за себе си. Гледането в огледалото например, може да създаде изкривен образ на това, което са те в действителност. Тези хора също изпитват затруднения с оценката на това как се чувстват и как мислят.

Какво е лечението при хранителните разстройства?

Жизненоважно е хората, страдащи от хранително разстройство да потърсят своевременна помощ. Това често включва комбинация от различни методи като психотерапия, медицински грижи, консултации с нутриционист, както и употреба на медикаменти.
Нужно е лечението да се съсредоточи и върху всички психични разстройства като депресия и тревожност, които често придружават хранителните разстройства.

Ролята на фармакогенетиката в грижата за психичното здраве?

Редица лекарства могат да се използват за лечението на хранителните разстройства, както и на съпътстващите ги психични разстройства. Въпреки това, употребата на медикаменти, използвани в психиатрията, не е универсално решение и изборът на точното лекарство е от изключителна важност.

Фармакогенетичният тест (GenPro PGx) дава възможност за персонализиране на лечението при пациенти с психични разстройства – депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство и др. GenPro PGx предоставя ценна генетична информация за това как организма би реагирал на едни от най-често използваните лекарства в медицинската практика, помагайки на психиатъра Ви да направи по-информиран избор при лечението. Тестът анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Така той се превръща в полезен инструмент, който помага да се избегне процеса проба-грешка и дава надежда на хората, страдащи от психични разстройства.

 

REFERENCES:
Considering Eating Disorders as Psychiatric Disorders
https://psychiatry.org/patients-families/eating-disorders/what-are-eating-disorders https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/eating-disorders/symptoms-causes/syc-20353603

Фармакофобия: Страхувате ли се да приемате лекарства за вашето психично здраве?

Фармакофобията се изразява в ирационален страх от прием на медикаменти. Хората страдащи от тази фобия, се притесняват как предписаните лекарства ще се отразят на тяхното общо физическо състояние, както и че при тях могат да се изразят тежки странични ефекти. Проучване показва, че 30%-50% от пациентите не приемат лекарствата си по предписание. Това може се дължи както на недостатъчна информираност и недоверие, така и на вече налична при пациента тревожност.

Когато става въпрос за прием на медикаменти за психично здраве, е възможно да се наблюдава още по-голямо притеснение от страна на пациента. За жалост, в България все още съществува стигма относно приема на антидепресанти и техните странични ефекти. Тепърва започва да се акцентира повече на грижата за психичното здраве, поставянето му на равно с физическото както и се подчертава тяхната взаимовръзка. В тази статия ще ви запознаем със съвети как да се преборите с фармакофобията и да се погрижите за вашето здраве!

Как да преборим страха от приемане на предписани лекарства?

  1. На първо място е важно да не се притеснявате да споделите с Вашия лекар за този проблем. Добрият специалист ще отдели време, за да поговори с Вас и ще Ви информира, за всичко, от което имате нужда. Може да се окаже например, че вероятността от даден страничен ефект, от който се страхувате, е точно толкова, колкото и да ви удари гръмотевица докато се прибирате към дома си.
  2. Установете от къде произлиза вашата фармакофобия. Възможно е да сте чули за негативни отзиви свързани с прием на медикамент, да сте били свидетели или самите Вие да имате лош опит с лекарства.

Специалисти съветват да поговорите с психолог, да откриете корена на проблема и да работите заедно за преодоляването му.

  1. Друг, малко нестандартен, но работещ съвет е да вземете първа доза още в аптеката или в кабинета на лекаря си. По този начин не само имате подкрепата на медицинско лице, но и знаете, че би имало своевременна реакция от тяхна страна.

 

Фармакогенетика – съвременната медицина идва на помощ

Ефективен начин за борба с фармакофобията – с помощта на напълно достъпно генетично изследване можете да разберете отговора на Вашия организъм към различни групи медикаменти. От резултатите Вашия лекар може да назначи терапия според вашите гени. Изписва се правилното лекарство както и се получава информация за необходимата лично за Вас дозировка. Избраните медикаменти са с най-малък риск от странични ефекти за Вашият организъм.

Тестът Genomind Professional PGx е подходящ не само за хора, които се страхуват от прием на лекарства. Всеки може да разбере кои лекарствени препарати са най-ефективни и безопасни индивидуално за неговия организъм. Това е лесен начин, не само да се предпазите от странични ефекти, но и да избегнете процеса проба-грешка в назначаване на точното за Вас лечение.

Научете повече информация за теста ТУК или позвънете на 0888 024 635.

Източници:
Are You Afraid to Take Medication for Your Mental Health Condition?
5 Ways to Manage Your Pharmacophobia
https://www.pm360online.com/fear-of-side-effects/ https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7270631/
How to explain side effects without scaring patients
https://rxlive.com/blog/medication-adherence-side-effects/

Мит ли е Следродилната депресия?

Раждането на едно дете предизвиква смесица от емоции – от вълнение и радост до страх и тревожност. То може доведе и до нещо, което не очаквате, а именно депресия.

Следродилната депресия засяга 1 на всеки 8 жени, като в около 50 % от случаите тя не се разпознава и жените не получават адекватно лечение.

Това е сериозно психологично разстройство, което предизвиква силни промени в настроението, изтощение и усещане за безнадеждност. Интензивността на тези чувства може да затрудни жените да се свържат емоционално с бебето, да полагат грижи за него или  дори за самите себе си.

Важно е да разберем, че следродилната депресия не е мит, а реална заплаха и ако едни жени са склонни по-бързо да излязат от нея без чужда помощ, то за други това се превръща в истинско предизвикателство.

Какви са типовете постпартални състояния и разликите между тях?

Съществуват три типа постпартални състояния:

  1. Следродилна тъга ( или още „baby blues)

Следродилната тъга засяга около 50-80 % от жените след раждането. Състоянието се характеризира с чести и продължителни пристъпи на плач без видима причина, тъга и безпокойство. Обикновено се проявява в първите дни след раждането и отшумява в рамките на няколко дни до две седмици без да е необходимо лечение. Най-доброто, което можете да направите при такова състояние, е да потърсите помощ и подкрепа от вашите приятели и семейство.

  1. Следородилна депресия

Следродилната депресия е много по-сериозно състояние в сравнение със следродилната тъга. За него са характерни често променящите се настроения и интензивни пристъпи на плач. Жените изпитват умора, раздразнителност, както и чувство на вина, тревожност и неспособност да се справят с грижите за бебето. Симптомите могат да варират от леки до тежки и да се проявяват в продължение на месеци до година след раждането. Лечението на следродилната депресия е изключително важно и необходимо, като обхваща както психотерапия със специалист, така и медикаментозна терапия с антидепресанти.

  1. Следродилна психоза

Следродилната психоза е изключително тежка форма на следродилна депресия, при която се изисква спешна медицинска намеса. Това състояние се среща сравнително рядко и засяга 1 на всеки 1000 жени след раждането на бебето.  Симптомите обикновено включват паника, тревожност, параноя, чувство за безнадеждност, хиперактивност и др. Някои майки имат обсебващи мисли за нараняването на бебето, което може да се окаже животозастрашаващо. При навременна диагноза и правилен подход за лечение от страна на специалист, повечето жени успяват напълно да се възстановят от следродилната психоза.

 

Какви могат да бъдат причините за следродилна депресия?

Причините за развитието на следродилна депресия при всяка една жена може да са различни.

Смята се, че тя най-често е в резултат на хормоналните промени, които настъпват по време и след раждането. Нивата на естроген и прогестерон в тялото драстично намаляват след раждането, което от своя страна допринася за емоционалното състояние на майката.

Липсата на сън също може да играе голяма роля при следродилна депресия. Когато се роди бебенцето, жените често не получават достатъчно сън поради отговорностите и грижите за него. Това значително повлиява на чувствата и настроенията на жената и върху това как тя се справя в различни ситуации.

Други рискови фактори могат да бъдат свързани с фамилна история или с различни психични разстройства. Жените с един или повече членове в семейството, които също са страдали от следродилна депресия, имат повишен риск от развитие на състоянието.

Наличието на други психични заболявания като биполярно разстройство например, увеличава вероятността от развитието на следродилна депресия с 30-35 %. Майките, които са изпитвали такава депресия след първото си раждане, също са по-предразположени да я изпитат отново при следваща бременност.

Не на последно място идват и факторите на околната среда. Проучвания показват, че жените, живеещи в по-големите градове, имат най-висок процент на следродилна депресия. Това до голяма степен се дължи на факта, че тези жени имат ограничена социална подкрепа.

Как се диагностицира следродилната депресия и какви са възможностите за терапия?

Както споменахме в началото, следродилната депресия при повечето жени остава недиагностицирана, защото самите те изпитват срам или притеснение да споделят емоциите и мислите си.

Най-често срещаните симптоми на това състоянието са:

  • Постоянна тревожност;
  • Тъга, отчаяние;
  • Постоянен плач;
  • Промени в настроението;
  • Отхвърляне на бебето;
  • Проблеми със съня;

Ако тези симптоми не отшумяват в рамките на няколко дни до седмица, е важно да споделите как се чувствате с близък и да потърсите специалист, който ще ви помогне да получите подходящо лечение през този важен за вас и вашето бебе период. Понякога психотерапията може да се окаже недостатъчна и да се наложи прилагането на медикаменти.

Избора на терапия се различава в зависимост от вида и тежестта на вашите симптоми. Възможностите за лечение включват лекарства против тревожност или антидепресанти и психотерапия (терапия с разговори или когнитивно-поведенческа терапия).

Някои често срещани антидепресанти за следродилна депресия са:

  • Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), като сертралин и флуоксетин.
  • Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs), като дулоксетин и десвенлафаксин.
  • Бупропион
  • Трициклични антидепресанти (TCAs) като амитриптилин или имипрамин.

*Ако кърмите, говорете с вашия доставчик на здравни услуги за рисковете и ползите от приема на антидепресант!

Често, антидепресантите са обвързани със необяснимо слаб отговор или обратното с тежки и непоносими странични реакции. Това се дължи на генетични изменения в нашето ДНК, уникални за всеки човек, които взаимодействат с лекарството.

За щастие, в България вече е достъпен фармакогенетичен тест Genоmind Professional PGx, който дава информация за отговора на организма към най-често използваните медикаменти в психиатричната практика. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Тестът е полезен инструмент, който помага да се оптимизира терапията и да се намали необходимото време за достигане на ефективно лечение – изключително важна стъпка за майката и детето при това състояние.

 

Източници:

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9312-postpartum-depression

https://www.postpartumdepression.org/postpartum-depression/

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/symptoms-causes/syc-20376617

https://www.cdc.gov/reproductivehealth/vital-signs/identifying-maternal-depression/index.html

https://www.womenshealth.gov/mental-health/mental-health-conditions/postpartum-depression