Връзка с нас +359 889 346 768

Биполярното афективно разстройство (БАР) се характеризира с редуващи се епизоди на нарушено настроение и активност, които могат да предизвикат непредвидими промени в поведението и значителни трудности в живота на болния. Думата биполярен означава двуполюсен и близо 3% от страдащите от това разстройство в световен мащаб, живеят разполовени между двата полюса – на еуфория и депресия, опитвайки се да намерят здравословния баланс между двете крайни емоционални състояния.

Еуфоричният епизод, познат като мания или хипомания, носи повече от обикновеното радостно чувство, проявявайки се с прекомерна възбуда и свръхенергия, препускащи мисли, безсъние, забързана реч, завишена самооценка, импулсивни действия и рисково поведение.

Депресивната фаза се характеризира с потиснато настроение, чувство на безнадеждност, безполезност или прекомерна вина, проблеми с апетита и съня, мисли за смърт и самоубийство. Без лечение тези епизоди стават по-чести, по-интензивни и отшумяват по-бавно.

Какви са терапевтичните посоки при това заболяване?

Въпреки че биполярното разстройство може да се прояви във всяка възраст, типично е диагностицирано преди навършване на 21 години. Нелекувано своевременно и ефективно, то може да има сериозно неблагоприятно влияние върху качеството на живот и да доведе до инвалидност. Лечението се състои в потискане на симптомите и предпазване от рецидив. Антипсихотични агенти (арипипразол, оланзапин, рисперидон, зипразидон карипразин) и стабилизатори на настроението (литий, карбамазепин, дивалпроекс и ламотрижин) са доказани като златен стандарт в клиничната практика за овладяване на остра мания и хипомания (буквално под мания или по-слаб вид мания).

Въпреки че депресираните пациенти са повече, отколото маниакалните, малко проучвания се фокусират върху лечение на депресия и в момента само четири лекарства са одобрени от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата за спряване с остри епизоди на депресия при пациенти с БАР – лурасидон, карипразин, кветиапин с нормално и удължено освобождаване.

Може ли да се определи произхода на биполярното разстройство?

Както при повечето психични заболявния, точен произход на биполярното разстройство не е известен, но вероятно включва взаимодействие между генетични и рискови фактори от околната среда. Семейни проучвания на близнаци са установили, че гените играят главна рола в определяне не предразположение към състоянието, при което оценката на наследственосттта – 90%, е сред най-високите между психичните заболявания. Рискът от развитие на биполярно растройство при родственици от първа линия на засегнат индивид е между 5-10%, а при еднояйчен близнак – 60%, което налага като особено полезно генетичното съветване на бременни жени с БАР.

Актуални обширни проучвания изследват взаимодействието на няколко гена, допринасящи за заболяването.

  • Активаторът на D-аминокиселинната оксидаза (DAOA), също известен като G72, доказано повлиява податливост към биполярно разстройство.
  • Мозъчният невротрофен фактор (BDNF), участващ в невронната пластичност, също има значим принос като кандидат ген, а честият неконсервативен полиморфизъм на BDNF – Val66Met е демонстриран като предразполагащ към биполярно разстройство.
  • Последни изследвания свързват генетичната уязвимост при това състояние с кандидат гени за шизофрения DISC1, NRG1 и предполагат, че традиционното разделяне на двете заболявания може би трябва да бъде преразгледано.

Познанията на фармакогенетиката и персонализираният подход могат да улеснят избора на подходяща терапия за биполярното разстройство, съобразена с генетичния профил на всеки пациент. Тестът Gen Pro предоставя възможност за навременно и ефективно овладяване на заболяването и завръщане към нормалния ритъм на живот. Разберете всичко за GenPro ТУК:

Източници:

Carvalho, A. F., Firth, J., & Vieta, E. (2020). Bipolar disorder. New England Journal of Medicine, 383(1), 58-66.

Smith DJ, Whitham EA, Ghaemi SN.(2012) Bipolar disorder. Handb Clin Neurol. 106:251-63. doi: 10.1016/B978-0-444-52002-9.00015-2. PMID: 22608626.