Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) – какво се крие зад това сложно наименование?
Що е то „ХРНВ“?
Описано още от Хипократ като състояние на ускорена и непостоянна емоция, хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) е едно от най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие при децата. Състоянието засяга около 4-7% от тях в ранна училищна възраст. Проявяващо се два пъти по-често при момчетата, ХРВН нерядко се свързва с обичайното за тях по-буйно поведение. Оставено без лечение обаче, то може да предизвика трайни обучителни затруднения, забавяне на развитието и проблемно поведение.
Какви са симптомите на ХРВН?
ХРНВ най-често повлиява различни аспекти на благосъстоянието на индивида, включително физическо здраве и социално поведение. Сред често проявяващите се симптоми на ХРВН са:
- неспособността за концентрация,
- прекалената импулсивност,
- разсеяност,
- прибързаност,
- липса на самоконтрол и
- хиперактивност (обикновено намалява по време на пубертета, но липсата на внимание и концентрация се запазват и в по-късна възраст).
Какви са произходът, характеристиките и последствията от ХРВН?
- Произход (етиология и патогенеза)
Въпреки че броят на диагностицираните с ХРВН продължава да расте, точната етиология и патогенеза на състоянието са все още неясни. Многократно проучвана е връзката между разнообразни предпоставки от околната среда и генетичната предопределеност. Свързвани с ХРНВ са вероятни рискови фактори като преждевременно раждане и ниско родилно тегло, вътрематочно излагане на тютюн и алкохол, майчиния стрес и наднормено тегло по време на бременност. Налични са също актуални доказателства, че излагането на изкуствени оцветители и аромати повишава тежестта на симптомите, а негативни психосоциални фактори и нездрава семейна среда водят до развитие на поведенчески проблеми.
- Ролята на гените
Наред с тези причини, несъмнено установена е и ролята на наследствеността на ХРНВ, която е висока и варира между 70 и 80%. Генетичната основа засяга гени, влияещи върху транспорта на допамин (ключов невротрансмитер, който помага за работата на мозъка и влияе директно върху центровете на удоволствието) в човешкия мозък. В редица проучвания са установени 12 значителни рискови локуса (физическото положение на ген или конкретна последователност в хромозомата), допринасящи за приблизително 22 % от наследствеността на заболяването.
- Проявление и отражение
Възникващо в детството, състоянието може да съпътства човек през целия му живот и в последните години все по-често се диагностицира и при възрастни. Наблюдавано е в 3-4% от хората в зряла възраст. При тях нарушението е свързано предимно с когнитивни дефицити, нарушение на изпълнителни функции, загуба на мотивация и затруднена адаптация (трудно приспособяване) към променяща се околна среда. ХРНВ рядко се проявява само в една област и повлиява различни аспекти на благосъстоянието на индивида, включително физическо здраве, академична, социална и професионална реализация.
Диагностика и лечение на ХРНВ – има ли полезен ход?
Правилното и навременно диагностициране и ефективно лечение на ХРНВ допринася за оптимална прогноза и по-редки проблеми в зрялата възраст. Различни терапевтични подходи прилагат комбинация от лекарствена и поведенческа терапия. Имайки предвид доказателствата за неврохимичната основа на заболяването, лекарствената терапия е доказана като по-ефективна от поведенческата, която, от своя страна, е подходяща при по-леки симптоми. Лекарствената терапия включва прилагането на:
- стимуланти, смятани за агенти първа линия, като метилфенидат и амфетамини, които блокират допаминовите и норепинефриновите транспортери, и
- нестимуланти, смятани за алтернативни агенти, като атомоксетин, гуанфацин и клонидин, а също и
- трициклични антидепресанти при резистентност.
В определени случаи изборът на подходящ медикамент е предопределен от генетичната информация на индивида. Например, генът за АDRA2A рецептора е централен компонент на нороадренергичната система с предполагаема роля върху действието на метилфенидат (едно от често прилаганите лекарства при ХРНВ), а едно от неговите състояния е свързано с намаляване на симптомите на липса на внимание. Индивидуалният подход при персонализираната медицина позволява да се открие максимално полезната терапия, да се прецизира дозата на даден медикамент и да се избегнат ненужните странични ефекти на неподходящи лекарствени средства. Тестът GenProPGx се основава на индивидуалната генетичната информация с цел насочване към най-подходящ избор на терапия и прецизиране на терапевтичния подход при конкретни я пациент и може да се прилага в случаи на ХРНВ. Разберете повече за GenProPGx ТУК.
Източници:
Posner, J., Polanczyk, G. & Sonuga-Barke, E. (2020). Attention-deficit hyperactivity disorder. The Lancet, 395, 450-462
Sharma, A., & Couture, J. (2014). A review of the pathophysiology, etiology, and treatment of attention-deficit hyperactivity disorder (ADHD). Annals of Pharmacotherapy, 48(2), 209-225.
Ако търсите или сте търсили помощ и подкрепа във връзка с менталното си здраве, то със сигурност пред Вас са изникнали множество въпроси, свързани с избора на подходящ специалист. Един от тях неизбежно е дали да се обърнем към психолог или психиатър, кой би бил по-подходящ във Вашия конкретен случай и как да изберете правилния.
