Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) – какво се крие зад това сложно наименование?

Що е то „ХРНВ“?

Описано още от Хипократ като състояние на ускорена и непостоянна емоция, хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) е едно от най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие при децата. Състоянието засяга около 4-7% от тях в ранна училищна възраст. Проявяващо се два пъти по-често при момчетата, ХРВН нерядко се свързва с обичайното за тях по-буйно поведение. Оставено без лечение обаче, то може да предизвика трайни обучителни затруднения, забавяне на развитието и проблемно поведение.

Какви са симптомите на ХРВН?

ХРНВ най-често повлиява различни аспекти на благосъстоянието на индивида, включително физическо здраве и социално поведение. Сред често проявяващите се симптоми на ХРВН са:

  • неспособността за концентрация,
  • прекалената импулсивност,
  • разсеяност,
  • прибързаност,
  • липса на самоконтрол и
  • хиперактивност (обикновено намалява по време на пубертета, но липсата на внимание и концентрация се запазват и в по-късна възраст).

Какви са произходът, характеристиките и последствията от ХРВН?

  • Произход (етиология и патогенеза)

Въпреки че броят на диагностицираните с ХРВН продължава да расте, точната етиология и патогенеза на състоянието са все още неясни. Многократно проучвана е връзката между разнообразни предпоставки от околната среда и генетичната предопределеност. Свързвани с ХРНВ са вероятни рискови фактори като преждевременно раждане и ниско родилно тегло, вътрематочно излагане на тютюн и алкохол, майчиния стрес и наднормено тегло по време на бременност. Налични са също актуални доказателства, че излагането на изкуствени оцветители и аромати повишава тежестта на симптомите, а негативни психосоциални фактори и нездрава семейна среда водят до развитие на поведенчески проблеми.

  • Ролята на гените

Наред с тези причини, несъмнено установена е и ролята на наследствеността на ХРНВ, която е висока и варира между 70 и 80%. Генетичната основа засяга гени, влияещи върху транспорта на допамин (ключов невротрансмитер, който помага за работата на мозъка и влияе директно върху центровете на удоволствието) в човешкия мозък. В редица проучвания са установени 12 значителни рискови локуса (физическото положение на ген или конкретна последователност в хромозомата), допринасящи за приблизително 22 % от наследствеността на заболяването.

 

  • Проявление и отражение

Възникващо в детството, състоянието може да съпътства човек през целия му живот и в последните години все по-често се диагностицира и при възрастни. Наблюдавано е в 3-4% от хората в зряла възраст. При тях нарушението е свързано предимно с когнитивни дефицити, нарушение на изпълнителни функции, загуба на мотивация и затруднена адаптация (трудно приспособяване) към променяща се околна среда. ХРНВ рядко се проявява само в една област и повлиява различни аспекти на благосъстоянието на индивида, включително физическо здраве, академична, социална и професионална реализация.

Диагностика и лечение на ХРНВ – има ли полезен ход?

Правилното и навременно диагностициране и ефективно лечение на ХРНВ допринася за оптимална прогноза и по-редки проблеми в зрялата възраст. Различни терапевтични подходи прилагат комбинация от лекарствена и поведенческа терапия. Имайки предвид доказателствата за неврохимичната основа на заболяването, лекарствената терапия е доказана като по-ефективна от поведенческата, която, от своя страна, е подходяща при по-леки симптоми. Лекарствената терапия включва прилагането на:

  • стимуланти, смятани за агенти първа линия, като метилфенидат и амфетамини, които блокират допаминовите и норепинефриновите транспортери, и
  • нестимуланти, смятани за алтернативни агенти, като атомоксетин, гуанфацин и клонидин, а също и
  • трициклични антидепресанти при резистентност.

В определени случаи изборът на подходящ медикамент е предопределен от генетичната информация на индивида. Например, генът за АDRA2A рецептора е централен компонент на нороадренергичната система с предполагаема роля върху действието на метилфенидат (едно от често прилаганите лекарства при ХРНВ), а едно от неговите състояния е свързано с намаляване на симптомите на липса на внимание. Индивидуалният подход при персонализираната медицина позволява да се открие максимално полезната терапия, да се прецизира дозата на даден медикамент и да се избегнат ненужните странични ефекти на неподходящи лекарствени средства. Тестът GenProPGx се основава на индивидуалната генетичната информация с цел насочване към най-подходящ избор на терапия и прецизиране на терапевтичния подход при конкретни я пациент и може да се прилага в случаи на ХРНВ. Разберете повече за GenProPGx ТУК.

 

Източници:

Posner, J., Polanczyk, G. & Sonuga-Barke, E. (2020). Attention-deficit hyperactivity disorder. The Lancet, 395, 450-462

Sharma, A., & Couture, J. (2014). A review of the pathophysiology, etiology, and treatment of attention-deficit hyperactivity disorder (ADHD). Annals of Pharmacotherapy, 48(2), 209-225.

Психолог или психиатър – каква е разликата?

Ако търсите или сте търсили помощ и подкрепа във връзка с менталното си здраве, то със сигурност пред Вас са изникнали множество въпроси, свързани с избора на подходящ специалист. Един от тях неизбежно е дали да се обърнем към психолог или психиатър, кой би бил по-подходящ във Вашия конкретен случай и как да изберете правилния.

Нормално е да се чувствате объркани, затова е важно да знаете, че във всички случаи тези специалисти предоставят квалифицирани здравни грижи, но следва да направите своя избор на базата на индивидуалното си състояние и симптоматика.

 

Психолог или психиатър?

Много често психолозите и психиатрите работят съвместно, за да могат заедно да предоставят най-добрата терапия на конкретен пациент. Работата с единия не означава непременно, че не е нужно да участва и другият. И все пак в какво се изразява разликата помежду им?

Психологът е специалист, които няма медицинско образование и работи с широк кръг клиенти, за да им помогне да идентифицират и да се справят с различни емоционални и психически проблеми. Те консултират както индивидуални пациенти, така и двойки или семейства и др. Психолозите обикновено се срещат с клиентите си веднъж или два пъти седмично в продължение на няколко месеца, а в определени случаи терапията може да продължи и по-дълго.

Основната разлика между психолога и психиатъра идва от фактът, че психиатрите задължително са медицински лица, преминали съответното обучение и специализации с фокус върху психични заболявания. Те са оторизирани да назначават и провеждат лечение на пациенти с подобни заболявания в болнична среда.

Тяхната работа е свързана и с диагностицирането и лекуването на психически разстройства и болестни отклонения от нормалното функциониране на мозъка на човека.

 

Кой може да назначава лечение и да предписва медикаменти?

Психиатърът е специалистът, който включва в лечението медикаменти, вземайки предвид характеристиките на пациента в конкретния случай. В зависимост от индивидуалните особености на пациента може да проведе комбинирана терапия – медикаментозна и психотерапия. Не всички пациенти обаче реагират добре на първите психиатрични медикаменти, които приемат. Проучвания показват, че до 50% от пациентите не реагират добре на първите психиатрични медикаменти, които приемат.

Развитието на генетиката и конкретно на фармакогенетиката през последните години дава много добри възможности за предварителна оценка на очакваната реакцията на организма преди назначаване на медикаментозна терапия. Добре е такава оценка да се направи още преди започването на медикаментозно лечение. Най-добрата опция да разберете какъв би бил очакваният отговор на организма към използваните в психиатричната практика медикаменти е провеждането на фармакогенетичен тест.

Такъв е тетсът Gen ProPGx, който анализира 24 добре изучени гена, пряко свързани с психичното здраве. Той е подходящ при множество психични разстройства като депресия, тревожност, биполярно разстройство и др. Интерпретацията на теста ще даде важни насоки на Вашия специалист и ще го ориентира в избора на медикаменти и тяхната дозировка за провеждането на оптимална терапия. Разберете повече ТУК.

Какво да правим, ако вече сме се сблъскали с депресията?

Какво да правим, ако вече сме се сблъскали с депресията?

Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над 300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб.

Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.

Обикновено хората, които са минали през депресия и са се лекували, добре знаят за какво да следят в себе си. Мнозина изпитват страх и от най-леко доловимия симптом, напомнящ за отминалия депресивен епизод. Не са малко и хората, които не искат да се връщат към медикаменти, напасването им и всичко свързано с тях. Факт е, че обикновено в паметта остават най-силно запечатани най-травмиращите преживявания, свързани с депресията.

В този смисъл е добре да знаем, че при най-малки съмнения, е редно да посетим специалист. Самолечение и изчакване могат да нагнетят излишно напрежение, страх, паника и изтощение. Възможността да се направят персонализирани изследвания и да се индивидуализира терапията прави лечението на депресията в днешно време много по-лек и успешен процес.

Затова, колкото по-бързо човек се ангажира с диагностиката и лечението, толкова по-спокойно ще остане в обичайното си житейско функциониране.

Не на последно място, ако имаме нужда от подкрепа, е редно да се доверим на приятел, близък, човек, който може да ни е опора в процеса на справяне с депресията.

Какво следва да направим, ако наш близък е в депресия? На първо място не можем да изискваме, да насилваме, да обвиняваме страдащ от депресия. Лозунгите от типа : „Не обръщай внимание!” , „Стягай се!” , „Заеми се с нещо!” са напълно неефективни и провокиращи още повече тежки емоции. Стряскането и ултиматумите също не работят, а повишават суицидния риск.

Важна посока в поведението ни по-скоро трябва да е разбирането, създаването на усещане, че човекът, страдащ от депресия ни е важен, нужен, обичан… Да му дадем да разбере, че няма да ни е длъжен за подкрепата, която можем да му окажем! Преди всичко трябва да получим доверието на страдащия! Да извървим плавно и с търпение пътя и да даваме умерено надежда – без натиск или прекален патос…