Психичното здраве при възрастните хора – темата, за която никой не говори

Психично здраве е термин, който обхваща широк спектър от състояния, засягащи съзнанието. То включва психични заболявания като депресия, тревожност и биполярно разстройство, както и други състояния като деменция.

Възрастните хора са особено уязвими към проблеми с психичното здраве поради многото промени и предизвикателства, с които се сблъскват в по-късен етап от живота си. Въпреки това, с правилната подкрепа, възрастните хора могат да поддържат добро психично здраве и в по-късните си години

През последните години психичното здраве на възрастните хора става все по-важен въпрос. Поддържането на здравословни навици през целия живот, като редовни физически упражнения и балансирано хранене, е от ключово значение за поддържане на добро психично здраве с напредването на възрастта. Въпреки това много възрастни хора все още не са наясно с наличните услуги или не знаят как да ги ползват.

Необходимо е да се повиши обществената осведоменост по въпросите на психичното здраве сред възрастните хора, за да се гарантира, че тези, които са изложени на риск от депресия и други психични заболявания, могат да получат навременна помощ и подкрепа. Активното насърчаване на по-възрастните хора да говорят открито за чувствата си и да потърсят помощ е чудесна първа стъпка към това всички да могат да живеят по-здравословно и щастливо.

Помощта към възрастен роднина, който се бори с проблеми с психичното здраве, може да бъде както стресиращо, така и удовлетворяващо преживяване. Важно е да се започне с отделяне на време, за да се разбере какви са техните нужди. Ето няколко стъпки, които може да предприемете още сега:

  • Добър и задълбочен разговор с близък човек. Възрастните хора имат нужда да усетят, че има кой да ги изслуша и не са сами.
  • В зависимост от ситуацията може да се наложи членовете на семейството да предоставят физическа подкрепа, като например помощ при ходене на медицински прегледи, или емоционална подкрепа, като например осигуряване на безопасно и удобно място, където роднините им да говорят за своите психични проблеми.
  • За членовете на семейството може да е полезно да потърсят информация за конкретното състояние, с което е диагностициран техният роднина, за да научат как най-добре да помагат и да реагират. В крайна сметка създаването на атмосфера на приемане и благополучие е от съществено значение за подпомагане на възрастните роднини с психични проблеми.
  • Намерете общи интереси с вашите възрастни роднини. Често на тях им липсва мотивация да продължават да живеят, защото нямат цел и изпадат в състояния на тревожност и депресия. Намирането на ново хоби може да върне усмивката им, още повече ако имат добра компания, с която да го споделят.

 

Проблемите с психичното здраве при възрастните хора могат да бъдат трудни за идентифициране и решаване, като се има предвид уникалният набор от физически, емоционални и социални промени, през които те могат да преминат с напредването на възрастта. Често срещаните признаци на психични проблеми при възрастните хора включват:

  • Промени в режима на сън или хранене.
  • Изолация от приятелите и семейството.
  • Трудности при справяне с ежедневните задачи.
  • Ниско самочувствие, негативни мисли за себе си или за бъдещето.
  • Оттегляне от дейности, които преди са били приятни.
  • Загуба на паметта и объркване.

 

Важно е членовете на семейството, близките и здравните специалисти да бъдат информирани за тези симптоми и какви действия трябва да се предприемат при появата на някой от тях. Веднъж идентифицирани, тези проблеми често могат да бъдат ефективно решени с подходяща подкрепа от страна на медицински специалист.

Понякога за навременно справяне с психичното състояние, вашият специалист може да предпише медикаментозна терапия (например: антидепресанти). Нашият тест GenPro PGx спомага определянето на най-ефективната и безопасна терапия на база индивидуален генетичен състав.
Повече от 1000 пациенти в България се довериха на GenPro PGx, спестявайки си време и трудности покрай процеса на проба-грешка, изключително важно при случай на възрастен човек с нарушено психично здраве. Направете го и вие!

Как влияят дигиталните устройства на менталното ни здраве?

Днешното поколение винаги е винаги свързано. Когато хората искат да разберат нещо, просто изваждат телефоните си и го въвеждат в Google. Когато им е скучно, „скролват“ в социалните мрежи. Когато се чувстват самотни, се включват във видео разговор с приятел. Технологиите са се превърнали в такава неразделна част от живота, че е трудно да за човек да си представи живота без тях.

Но какво ако всички тези технологии всъщност вредят на здравето?

Когато глобалната Covid19 – пандемия беше обявена през март 2020 г., правителствата поставиха блокада, за да се забави разпространението на вируса. Със сигурност, в тази ситуация, дигиталните устройства бяха в неизменна психична и физическа помощ на всички, но въпреки това, границата между нужното и ненужното използване на дигитални устройства е изключително тънка. Това означава, че въпреки позитивите за здравето, телефоните и лаптопите могат много да ни навредят. В тази публикация ще бъдат разгледани последиците от прекомерната употреба на цифрови устройства и защо е важно от време на време те да бъдат изключвани:

  • Увредено зрение.

Прекомерното гледане на екрани, можете да увреди зрението, защото екраните излъчват синя светлина, която може да натовари очите и да причини проблеми като сухота в очите, главоболие и дори замъглено зрение. За щастие, има начини, по които да ограничим вредното въздействие на синята светлина, като например – носене на очила, блокиращи синята светлина или използването на филтър за синя светлина за телефон или компютър.

  • Лоша стойка.

Друга последица от прекалено дългото гледане в екрана е лошата стойка. Прекараното време пред екран предразполага към прегърбване, защото лошата стойка натоварва врата и гърба. Това може да доведе до болки в тези области, както и до главоболие. За да бъдат избегнати тези проблеми е важно често да се правят почивки и да се практикува разтягане за правилна стойка.

  • Пристрастяване.

Повечето хора изпитват чувството на неспокойство, когато не могат да открият телефона си. Безсмисленото гледане на снимки и видеа, които дори не са интересни, също е голям сигнал за пристрастяване към дигитално устройство. Проучване на Common Sense Media установи, че 50% от тийнейджърите се чувстват пристрастени към телефоните си, а 28% се чувстват депресирани, когато не ги използват. Добро решение на този навик е да се правят почивки от телефона, например – да се оставя в друга стая, когато е важно да се съсредоточите върху нещо друго.

Прекомерната употреба на цифрови устройства води до вреди не само на физическото, но и на психичното ни здраве.

Кибертормозът е проблем, който засяга милиони хора по целия свят. Той може да бъде много вреден за психичното здраве на хората и дори да доведе до самоубийство. Лекарите вече започват да наблюдават все повече случаи на наранявания, свързани с кибертормоз, и призовават родителите да говорят с децата си за кибертормоза. Родителите трябва да са наясно с признаците на кибертормоза, за да могат да помогнат на децата си, ако те са обект на онлайн тормоз.

Според изследване на Journal of Adolescent Health (Вестник за здравето на юношите), кибер-жертвите съобщават за по-висока депресия от кибер-хулиганите или жертвите на друг вид тормоз. Традиционният тормоз обикновено включва конфронтация лице в лице, докато кибер жертвите може да не идентифицират своя тормоз. Като такива, кибер жертвите може да са по-склонни да се почувстват изолирани, дехуманизирани или безпомощни по време на или след атаката. Според изследователите в списание JAMA Pediatrics, кибертормозът и депресията вървят ръка за ръка.

За щастие, в днешни дни има начини кибертормозът да се избегне. В повечето случаи децата са тези, които не могат или не знаят как да се защитят. Поради тази причина е важно родителите да разговарят често с децата и да обяснят какви могат да бъдат последиците и какви начини има да се справят с кибертормоз. Съществуват все повече опции за родителски контрол, чрез които настойниците имат възможност да предпазят децата от тъмната страна на интернет.

Цифровите устройства са се превърнали в такава неразделна част от модерния свят, че е трудно да се прекара и един ден без тях. Но макар да предлагат много ползи, те също така водят до някои сериозни последици – особено ако се използват прекомерно. Важно е да има контрол върху употребата на екранни устройства, който да се изразява в почивки от тях, раздвижване и при нужда – споделяне с по-опитно лице (професионалист) при забелязан проблем или предизвикан дискомфорт.

Въпреки множеството фактори, допринасящи за психични разстройства, никога не е късно да се вземат мерки, които да предотвратят сериозни последици, засягащи здравето. Генетичният тест GenPro aнализира гени, пряко свързани с менталното здраве, помага за подбора на персонализирано лечение и насочва лекаря в избора на терапия. Психичното здраве е също толкова важно колкото и физическото и много често времето прекарано в търсене на подходящо лечение може да е решаващо за живота на пациента. Генетичните тестове могат да съкратят значително времето на лечение и не само да помогнат на човека да се чувства по-добре, но и да спасят живота му.

 

Източници:
https://www.nih.gov/news-events/news-releases/depression-high-among-youth-victims-school-cyber-bullying-nih-researchers-report
https://www.news-medical.net/health/Screen-Time-and-Mental-Health.aspx
https://www.livescience.com/51294-cyberbullying-social-media-teen-depression.html

 

Каква е връзката между медиите и самоубийствата?

връзката между медиите и самоубийствата

Представете си с колко хора се разминавате навън през деня. Сега си представете, че на всеки 40 секунди – един от тях изчезва. Повече от 700 000 човека се самоубиват всяка година, по един на всяка 40-та секунда самостоятелно слага край на живота си. Зад всяко осъществено самоубийство, стоят 20 опити за такова. Факт е, че това е 4-тата водеща причина за смърт сред хората на възраст от 15 – 29 години. 

Въпреки, че е доказана връзката между психичните разстройства и самостоятелното отнемане на живот, се твърди че често самоубийства се случват в следствие на импулсивен момент или криза. За причина могат да бъдат и съвсем битови ситуации, като конфликт, финансови проблеми или прекратяване на взаимоотношения с друг човек. Много фактори в днешния свят могат да бъдат причина за самоубийство. 

Нужно е да се даде повече гласност на деликатна тема като тази, защото всички самоубийства са предотвратими. Поради тази причина медиите често обявяват заглавия подобни на тези: 

  • Наркодилър налапа дулото на пистолета и си пръсна мозъка
  • Още един мъж се самоуби – прерязал си гърлото с кухненски нож

Статии с подобно съдържание, често имат за цел да насърчат отговорното докладване на самоубийствата, но обявени по този начин, те допринасят за проблема. 

Световната здравна организация (WHO) от години се бори срещу конфликта между медийните специалисти и безотговорното споделяне на случаи по тази тема. Една от най-ефективните им интервенции, която споделят е, че че няма нищо лошо в това да се отразяват случаи на самоубийство, дори би било полезно за превенция на тези скръбни събития, но е нужно, такива статии да бъдат консултирани със специалисти, за да се излъчат по подходящ начин и да достигнат желания ефект – да се повиши информираността на публиката и да се предотвратят подобни крайни действия в обществото

За да затвърдим сериозността на проблема, ще споделим за истинско поведенческо разстройство, наречено “Ефект на Вертер” или поведение на имитатора, което по мнение на IASP (Международната Асоциация за Превенция на Самоубийствата) e “самоубийствена зараза”, породена от медиите.  През последните години повечето държави, които са разработили национални стратегии за превенция на самоубийствата, са включили разработването на насоки, които се опитват да насърчат отговорно и етично отразяване на самоубийства в медиите. И въпреки че 77% от самоубийствата се случват в държави с ниски и средни доходи, те се случват по целия свят, независимо от възрастта, пола или расата на човека. В България през 2021 на всеки 100 000 човека са се самоубили 8.1%, като от тях 13% са мъже, а 3,6% са жени, въпреки, че е доказано, че жените правят повече опити от мъжете, както споделихме в предишна статия.

Отговорността на журналистите е изключително важна, за да се намали процентността на хората, сложили край на живота си. Важно е да помним, че отнемайки собствения си живот, обричаме близките си на страдание, тревожност и дори самоубийство. Винаги има решение ако знаем къде да го потърсим. Затова е важно медиите да заемат длъжността си на коректен информатор. 

 

Източници: 

https://nsi.bg/bg/content/3357/смъртност-по-причини-по-пол-статистически-райони-и-области
https://bg.pour-femme.org/8885518-werther-effect-how-the-media-can-lead-to-mass-suicides
https://reportingonsuicide.org/
https://www.iasp.info/suicide-and-the-media/
https://www.who.int/health-topics/suicide#tab=tab_1

Има ли полово неравенство в психичното здраве?  

Психичното здраве, през последните години, беше подложено на големи изпитания, не само, че с всяка изминала година светът става все по-динамичен, но и събитията напоследък, като че ли, допълнително усложняват начинът, по който хората се чувстват. И по-конкретно тяхната психика.

Проучване на „Our world in data” през 2018 година, показва че 970 милиона души световно страдат от психично разстройство. Когато се изпадне в подобно депресивно състояние, за хората е много трудно да потърсят помощ, не само защото се чувстват притеснени, но и защото самото им състояние ги кара да усещат емоционална затвореност и студенина, които ги завъртат в омагьосан кръг от въпроси.

  • На кого мога да споделя за моя проблем?
  • Кога е време някой да ми помогне?
  • Какво ще се промени след като споделя?
  • Аз, изобщо, имам ли нужда от помощ?

Задаването на тези въпроси, често могат да объркат страдащия и дори да го доведат до убеждението, че той няма проблем и това е просто един лош период, който ще отмине.

В днешния свят, мъжете и жените водят много сходен начин на живот. Сходните отговорности и сходните принципи обаче, не означават сходно психично здраве. Интересен факт е, че въпреки еднаквостта в начина на живот на двата пола, жените по-често страдат здравословно и биват лекувани от депресия. Немаловажни допълнителни фактори като: репродуктивни проблеми, домашно и сексуално насилие, социален статус, неравнопоставеност на работното място, са част от причините, поради които женският пол страда от психични разстройства. Разбира се, мъжете също изпитват гореизброените, но е доказано, че жените са много по-склонни да достигнат прекалено високи нива на тревожност и дори депресивно състояние, заради тези допълнителни проблеми, предизвикващи стрес.

Да не забравяме, че стресът е ключът не само към множество заболявания, но и към предприемането на крайни мерки като самоубийство. Въпреки че жените правят повече опити за самоубийство, случаите на осъществено такова, при мъжкия пол, са 4 пъти повече. Това е още един показател, за различията между половете, не само да развиват психични заболявания, но и за начина, по който намират решение. Социалната норма в обществото възпрепятства мъжкия пол да разкрива и да признава своята емоционалност. За специалистите е много по-вероятно да сложат диагноза депресия или паническо разстройство на жени, от колкото на мъже. Също така, много по-голяма част от жени, страдащи от ментални проблеми се обръщат към специалист за помощ.

Психичното здраве е от изключителна важност за нашия нормален и спокоен живот. Хората страдащи от депресивни състояния имат проблем с по-голямата част от битовия живот. За голям процент от тези хора е трудно дори да излязат до магазина или пък да разходят кучето. Емоционалната стабилност е важна, както в личен, така и в професионален план.

Проучвания сочат, че независимо от работния статус, и двата пола значително са покачили нивото си на стрес през последните 20 години. Тук отново, женският пол дава по-високи резултати от мъжкия. Забелязват се и нетипични покачвания на психични разстройства при млади момичета на възраст от 15 до 19 години. Специално за 2021 година, нивата на стрес при жените, работещи и неработещи, се е покачил с около 4%, докато при мъжете се е понижил.

Дали защото жените по-често признават за проблем в психичното здраве и търсят помощ или просто в действителност женската психика е по-податлива, жените страдат от депресия и паническо разстройство два пъти по-често от мъжете. От тези проучвания можем да кажем, че със сигурност има разлика между двата пола и тяхното емоционално здраве. Въпреки това, се счита, че при екстремно повишени нива на стрес, двата пола са еднакво застрашени от тези психични разстройства. Това означава, че когато усещаме, че нещо с нашето здраве не е наред, ние не трябва да се притесняваме да потърсим помощ от специалист. Независимо кой пол представляваме.

 

Източници:

https://www3.weforum.org/docs/WEF_GGGR_2022.pdf

https://blogs.baylor.edu/gssw/2019/11/18/stigma-gender-differences-and-mental-health/

https://ourworldindata.org/mental-health

Психично здраве и хранителни разстройства – каква е връзката?

Милиони хора в световен мащаб страдат или някога са страдали от хранително разстройство. Според проучване, проведено измежду 500 подрастващи момичета, приблизително 13% от тях са изпитвали хранително разстройство до 20-годишна възраст. Но какво всъщност знаем за хранителните разстройства?

Какво представляват хранителните разстройства?

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими състояния, характеризиращи се с нарушения в хранителните навици и съпътстващи проблеми от медицински и психологически характер.
По-голямата част от хранителните разстройства включват повишен фокус върху храната, тялото и теглото. Това води до хранително поведение, отразяващо се негативно върху цялостното здраве на човека.
Тези поведения са опасни, тъй като могат значително да потиснат способността на тялото да получава достатъчно хранителни вещества. Поради тази причина, хранителните разстройства увреждат различни органи и системи като сърце, храносмилателна система, кости, зъби и др.
Трите основни хранителни разстройства включват – анорексия невроза; булимия невроза и системно преяждане.

Анорексия невроза

Състоянието се характеризира със значително ниско телесно тегло и силен страх от натрупването на тегло и мазнини. Хората с анорексия губят тегло, подлагайки се на диети, гладуване или прекомерни упражнения. Други губят тегло чрез самопредизвикано повръщане или злоупотреба с лаксативи или диуретици.

Булимия невроза

Това разстройство се характеризира с повтарящи се периоди на преяждане с чувство за липса на контрол върху храненето. Тези периоди са последвани от компенсаторно повръщане, прекомерно използване на диуретици или лаксативи, гладуване или интензивно физическо натоварване.

Системно преяждане

То е свързано с повтарящи се пристъпи на преяждане, при които хората губят контрол върху храненето. За разлика от булимията, епизодите на прекомерно хранене не са последвани от прочистване, физическо натоварване или гладуване. Хората с това разстройство често са с наднормено тегло или затлъстяване.

Каква е връзката между хранителните разстройства и психичното здраве?

Хранителните разстройства са разстройства на психичното здраве
Въпреки че изглежда, че хранителните разстройства се въртят около храната, те всъщност са сложни състояния, които често изискват медицинска и психологическа намеса. За да нарисуваме картина на сложността на компонента на психичното здраве на едно хранително разстройство, времето, необходимо за лечение на някой с тежка анорексия невроза, може да бъде почти двойно повече от времето за някой с физическо здравословно състояние като сърдечни проблеми или рак.

Хранителните разстройства съпътстват психичните разстройства
Хората, страдащи от хранителни разстройства, често имат съпътстващи проблеми с психичното здраве като тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и др. Връзката между депресията и хранителните разстройства е силна. Проучванията показват, че 32-39% от хората с анорексия невроза, 36-50% от хората с булимия невроза и 33% от хората със системно преяждане, също така са диагностицирани с депресивни разстройства.

Хранителните разстройства могат да доведат до социална изолация
Хранителните разстройства могат да повлияят на социалните връзки между хората. Когато някой страда от сериозно хранително разстройство, отношенията му с околните са обтегнати. Според психолога Ашли Соломон, „индивидите в процес на възстановяване ще забележат, че по време на разстройството са се скрили далеч от всички и всеки. Те са били твърде заети със симптомите на хранително разстройство, за да общуват или просто не са имали емоционална или физическа енергия да се виждат с приятелите и семейството си“. Тази изолация допълнително допринася за симптомите на депресия и тревожност.

Хранителните разстройства изкривяват осъзнаването за тялото и ума
Много хора с хранителни разстройства имат трудности с реалната преценка за себе си. Гледането в огледалото например, може да създаде изкривен образ на това, което са те в действителност. Тези хора също изпитват затруднения с оценката на това как се чувстват и как мислят.

Какво е лечението при хранителните разстройства?

Жизненоважно е хората, страдащи от хранително разстройство да потърсят своевременна помощ. Това често включва комбинация от различни методи като психотерапия, медицински грижи, консултации с нутриционист, както и употреба на медикаменти.
Нужно е лечението да се съсредоточи и върху всички психични разстройства като депресия и тревожност, които често придружават хранителните разстройства.

Ролята на фармакогенетиката в грижата за психичното здраве?

Редица лекарства могат да се използват за лечението на хранителните разстройства, както и на съпътстващите ги психични разстройства. Въпреки това, употребата на медикаменти, използвани в психиатрията, не е универсално решение и изборът на точното лекарство е от изключителна важност.

Фармакогенетичният тест (GenPro PGx) дава възможност за персонализиране на лечението при пациенти с психични разстройства – депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство и др. GenPro PGx предоставя ценна генетична информация за това как организма би реагирал на едни от най-често използваните лекарства в медицинската практика, помагайки на психиатъра Ви да направи по-информиран избор при лечението. Тестът анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Така той се превръща в полезен инструмент, който помага да се избегне процеса проба-грешка и дава надежда на хората, страдащи от психични разстройства.

 

REFERENCES:
Considering Eating Disorders as Psychiatric Disorders
https://psychiatry.org/patients-families/eating-disorders/what-are-eating-disorders https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/eating-disorders/symptoms-causes/syc-20353603

Фармакофобия: Страхувате ли се да приемате лекарства за вашето психично здраве?

Фармакофобията се изразява в ирационален страх от прием на медикаменти. Хората страдащи от тази фобия, се притесняват как предписаните лекарства ще се отразят на тяхното общо физическо състояние, както и че при тях могат да се изразят тежки странични ефекти. Проучване показва, че 30%-50% от пациентите не приемат лекарствата си по предписание. Това може се дължи както на недостатъчна информираност и недоверие, така и на вече налична при пациента тревожност.

Когато става въпрос за прием на медикаменти за психично здраве, е възможно да се наблюдава още по-голямо притеснение от страна на пациента. За жалост, в България все още съществува стигма относно приема на антидепресанти и техните странични ефекти. Тепърва започва да се акцентира повече на грижата за психичното здраве, поставянето му на равно с физическото както и се подчертава тяхната взаимовръзка. В тази статия ще ви запознаем със съвети как да се преборите с фармакофобията и да се погрижите за вашето здраве!

Как да преборим страха от приемане на предписани лекарства?

  1. На първо място е важно да не се притеснявате да споделите с Вашия лекар за този проблем. Добрият специалист ще отдели време, за да поговори с Вас и ще Ви информира, за всичко, от което имате нужда. Може да се окаже например, че вероятността от даден страничен ефект, от който се страхувате, е точно толкова, колкото и да ви удари гръмотевица докато се прибирате към дома си.
  2. Установете от къде произлиза вашата фармакофобия. Възможно е да сте чули за негативни отзиви свързани с прием на медикамент, да сте били свидетели или самите Вие да имате лош опит с лекарства.

Специалисти съветват да поговорите с психолог, да откриете корена на проблема и да работите заедно за преодоляването му.

  1. Друг, малко нестандартен, но работещ съвет е да вземете първа доза още в аптеката или в кабинета на лекаря си. По този начин не само имате подкрепата на медицинско лице, но и знаете, че би имало своевременна реакция от тяхна страна.

 

Фармакогенетика – съвременната медицина идва на помощ

Ефективен начин за борба с фармакофобията – с помощта на напълно достъпно генетично изследване можете да разберете отговора на Вашия организъм към различни групи медикаменти. От резултатите Вашия лекар може да назначи терапия според вашите гени. Изписва се правилното лекарство както и се получава информация за необходимата лично за Вас дозировка. Избраните медикаменти са с най-малък риск от странични ефекти за Вашият организъм.

Тестът Genomind Professional PGx е подходящ не само за хора, които се страхуват от прием на лекарства. Всеки може да разбере кои лекарствени препарати са най-ефективни и безопасни индивидуално за неговия организъм. Това е лесен начин, не само да се предпазите от странични ефекти, но и да избегнете процеса проба-грешка в назначаване на точното за Вас лечение.

Научете повече информация за теста ТУК или позвънете на 0888 024 635.

Източници:
Are You Afraid to Take Medication for Your Mental Health Condition?
5 Ways to Manage Your Pharmacophobia
https://www.pm360online.com/fear-of-side-effects/ https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7270631/
How to explain side effects without scaring patients
https://rxlive.com/blog/medication-adherence-side-effects/