авг. 10, 2022
Психичното здраве, през последните години, беше подложено на големи изпитания, не само, че с всяка изминала година светът става все по-динамичен, но и събитията напоследък, като че ли, допълнително усложняват начинът, по който хората се чувстват. И по-конкретно тяхната психика.
Проучване на „Our world in data” през 2018 година, показва че 970 милиона души световно страдат от психично разстройство. Когато се изпадне в подобно депресивно състояние, за хората е много трудно да потърсят помощ, не само защото се чувстват притеснени, но и защото самото им състояние ги кара да усещат емоционална затвореност и студенина, които ги завъртат в омагьосан кръг от въпроси.
- На кого мога да споделя за моя проблем?
- Кога е време някой да ми помогне?
- Какво ще се промени след като споделя?
- Аз, изобщо, имам ли нужда от помощ?
Задаването на тези въпроси, често могат да объркат страдащия и дори да го доведат до убеждението, че той няма проблем и това е просто един лош период, който ще отмине.
В днешния свят, мъжете и жените водят много сходен начин на живот. Сходните отговорности и сходните принципи обаче, не означават сходно психично здраве. Интересен факт е, че въпреки еднаквостта в начина на живот на двата пола, жените по-често страдат здравословно и биват лекувани от депресия. Немаловажни допълнителни фактори като: репродуктивни проблеми, домашно и сексуално насилие, социален статус, неравнопоставеност на работното място, са част от причините, поради които женският пол страда от психични разстройства. Разбира се, мъжете също изпитват гореизброените, но е доказано, че жените са много по-склонни да достигнат прекалено високи нива на тревожност и дори депресивно състояние, заради тези допълнителни проблеми, предизвикващи стрес.
Да не забравяме, че стресът е ключът не само към множество заболявания, но и към предприемането на крайни мерки като самоубийство. Въпреки че жените правят повече опити за самоубийство, случаите на осъществено такова, при мъжкия пол, са 4 пъти повече. Това е още един показател, за различията между половете, не само да развиват психични заболявания, но и за начина, по който намират решение. Социалната норма в обществото възпрепятства мъжкия пол да разкрива и да признава своята емоционалност. За специалистите е много по-вероятно да сложат диагноза депресия или паническо разстройство на жени, от колкото на мъже. Също така, много по-голяма част от жени, страдащи от ментални проблеми се обръщат към специалист за помощ.
Психичното здраве е от изключителна важност за нашия нормален и спокоен живот. Хората страдащи от депресивни състояния имат проблем с по-голямата част от битовия живот. За голям процент от тези хора е трудно дори да излязат до магазина или пък да разходят кучето. Емоционалната стабилност е важна, както в личен, така и в професионален план.
Проучвания сочат, че независимо от работния статус, и двата пола значително са покачили нивото си на стрес през последните 20 години. Тук отново, женският пол дава по-високи резултати от мъжкия. Забелязват се и нетипични покачвания на психични разстройства при млади момичета на възраст от 15 до 19 години. Специално за 2021 година, нивата на стрес при жените, работещи и неработещи, се е покачил с около 4%, докато при мъжете се е понижил.
Дали защото жените по-често признават за проблем в психичното здраве и търсят помощ или просто в действителност женската психика е по-податлива, жените страдат от депресия и паническо разстройство два пъти по-често от мъжете. От тези проучвания можем да кажем, че със сигурност има разлика между двата пола и тяхното емоционално здраве. Въпреки това, се счита, че при екстремно повишени нива на стрес, двата пола са еднакво застрашени от тези психични разстройства. Това означава, че когато усещаме, че нещо с нашето здраве не е наред, ние не трябва да се притесняваме да потърсим помощ от специалист. Независимо кой пол представляваме.
Източници:
https://www3.weforum.org/docs/WEF_GGGR_2022.pdf
https://blogs.baylor.edu/gssw/2019/11/18/stigma-gender-differences-and-mental-health/
https://ourworldindata.org/mental-health
юни 17, 2022
Фармакофобията се изразява в ирационален страх от прием на медикаменти. Хората страдащи от тази фобия, се притесняват как предписаните лекарства ще се отразят на тяхното общо физическо състояние, както и че при тях могат да се изразят тежки странични ефекти. Проучване показва, че 30%-50% от пациентите не приемат лекарствата си по предписание. Това може се дължи както на недостатъчна информираност и недоверие, така и на вече налична при пациента тревожност.
Когато става въпрос за прием на медикаменти за психично здраве, е възможно да се наблюдава още по-голямо притеснение от страна на пациента. За жалост, в България все още съществува стигма относно приема на антидепресанти и техните странични ефекти. Тепърва започва да се акцентира повече на грижата за психичното здраве, поставянето му на равно с физическото както и се подчертава тяхната взаимовръзка. В тази статия ще ви запознаем със съвети как да се преборите с фармакофобията и да се погрижите за вашето здраве!
Как да преборим страха от приемане на предписани лекарства?
- На първо място е важно да не се притеснявате да споделите с Вашия лекар за този проблем. Добрият специалист ще отдели време, за да поговори с Вас и ще Ви информира, за всичко, от което имате нужда. Може да се окаже например, че вероятността от даден страничен ефект, от който се страхувате, е точно толкова, колкото и да ви удари гръмотевица докато се прибирате към дома си.
- Установете от къде произлиза вашата фармакофобия. Възможно е да сте чули за негативни отзиви свързани с прием на медикамент, да сте били свидетели или самите Вие да имате лош опит с лекарства.
Специалисти съветват да поговорите с психолог, да откриете корена на проблема и да работите заедно за преодоляването му.
- Друг, малко нестандартен, но работещ съвет е да вземете първа доза още в аптеката или в кабинета на лекаря си. По този начин не само имате подкрепата на медицинско лице, но и знаете, че би имало своевременна реакция от тяхна страна.
Фармакогенетика – съвременната медицина идва на помощ
Ефективен начин за борба с фармакофобията – с помощта на напълно достъпно генетично изследване можете да разберете отговора на Вашия организъм към различни групи медикаменти. От резултатите Вашия лекар може да назначи терапия според вашите гени. Изписва се правилното лекарство както и се получава информация за необходимата лично за Вас дозировка. Избраните медикаменти са с най-малък риск от странични ефекти за Вашият организъм.
Тестът Genomind Professional PGx е подходящ не само за хора, които се страхуват от прием на лекарства. Всеки може да разбере кои лекарствени препарати са най-ефективни и безопасни индивидуално за неговия организъм. Това е лесен начин, не само да се предпазите от странични ефекти, но и да избегнете процеса проба-грешка в назначаване на точното за Вас лечение.
Научете повече информация за теста ТУК или позвънете на 0888 024 635.
Източници:
Are You Afraid to Take Medication for Your Mental Health Condition?
5 Ways to Manage Your Pharmacophobia
https://www.pm360online.com/fear-of-side-effects/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7270631/
How to explain side effects without scaring patients
https://rxlive.com/blog/medication-adherence-side-effects/
май 18, 2022
Раждането на едно дете предизвиква смесица от емоции – от вълнение и радост до страх и тревожност. То може доведе и до нещо, което не очаквате, а именно депресия.
Следродилната депресия засяга 1 на всеки 8 жени, като в около 50 % от случаите тя не се разпознава и жените не получават адекватно лечение.
Това е сериозно психологично разстройство, което предизвиква силни промени в настроението, изтощение и усещане за безнадеждност. Интензивността на тези чувства може да затрудни жените да се свържат емоционално с бебето, да полагат грижи за него или дори за самите себе си.
Важно е да разберем, че следродилната депресия не е мит, а реална заплаха и ако едни жени са склонни по-бързо да излязат от нея без чужда помощ, то за други това се превръща в истинско предизвикателство.
Какви са типовете постпартални състояния и разликите между тях?
Съществуват три типа постпартални състояния:
- Следродилна тъга ( или още „baby blues“)
Следродилната тъга засяга около 50-80 % от жените след раждането. Състоянието се характеризира с чести и продължителни пристъпи на плач без видима причина, тъга и безпокойство. Обикновено се проявява в първите дни след раждането и отшумява в рамките на няколко дни до две седмици без да е необходимо лечение. Най-доброто, което можете да направите при такова състояние, е да потърсите помощ и подкрепа от вашите приятели и семейство.
- Следородилна депресия
Следродилната депресия е много по-сериозно състояние в сравнение със следродилната тъга. За него са характерни често променящите се настроения и интензивни пристъпи на плач. Жените изпитват умора, раздразнителност, както и чувство на вина, тревожност и неспособност да се справят с грижите за бебето. Симптомите могат да варират от леки до тежки и да се проявяват в продължение на месеци до година след раждането. Лечението на следродилната депресия е изключително важно и необходимо, като обхваща както психотерапия със специалист, така и медикаментозна терапия с антидепресанти.
- Следродилна психоза
Следродилната психоза е изключително тежка форма на следродилна депресия, при която се изисква спешна медицинска намеса. Това състояние се среща сравнително рядко и засяга 1 на всеки 1000 жени след раждането на бебето. Симптомите обикновено включват паника, тревожност, параноя, чувство за безнадеждност, хиперактивност и др. Някои майки имат обсебващи мисли за нараняването на бебето, което може да се окаже животозастрашаващо. При навременна диагноза и правилен подход за лечение от страна на специалист, повечето жени успяват напълно да се възстановят от следродилната психоза.
Какви могат да бъдат причините за следродилна депресия?
Причините за развитието на следродилна депресия при всяка една жена може да са различни.
Смята се, че тя най-често е в резултат на хормоналните промени, които настъпват по време и след раждането. Нивата на естроген и прогестерон в тялото драстично намаляват след раждането, което от своя страна допринася за емоционалното състояние на майката.
Липсата на сън също може да играе голяма роля при следродилна депресия. Когато се роди бебенцето, жените често не получават достатъчно сън поради отговорностите и грижите за него. Това значително повлиява на чувствата и настроенията на жената и върху това как тя се справя в различни ситуации.
Други рискови фактори могат да бъдат свързани с фамилна история или с различни психични разстройства. Жените с един или повече членове в семейството, които също са страдали от следродилна депресия, имат повишен риск от развитие на състоянието.
Наличието на други психични заболявания като биполярно разстройство например, увеличава вероятността от развитието на следродилна депресия с 30-35 %. Майките, които са изпитвали такава депресия след първото си раждане, също са по-предразположени да я изпитат отново при следваща бременност.
Не на последно място идват и факторите на околната среда. Проучвания показват, че жените, живеещи в по-големите градове, имат най-висок процент на следродилна депресия. Това до голяма степен се дължи на факта, че тези жени имат ограничена социална подкрепа.
Как се диагностицира следродилната депресия и какви са възможностите за терапия?
Както споменахме в началото, следродилната депресия при повечето жени остава недиагностицирана, защото самите те изпитват срам или притеснение да споделят емоциите и мислите си.
Най-често срещаните симптоми на това състоянието са:
- Постоянна тревожност;
- Тъга, отчаяние;
- Постоянен плач;
- Промени в настроението;
- Отхвърляне на бебето;
- Проблеми със съня;
Ако тези симптоми не отшумяват в рамките на няколко дни до седмица, е важно да споделите как се чувствате с близък и да потърсите специалист, който ще ви помогне да получите подходящо лечение през този важен за вас и вашето бебе период. Понякога психотерапията може да се окаже недостатъчна и да се наложи прилагането на медикаменти.
Избора на терапия се различава в зависимост от вида и тежестта на вашите симптоми. Възможностите за лечение включват лекарства против тревожност или антидепресанти и психотерапия (терапия с разговори или когнитивно-поведенческа терапия).
Някои често срещани антидепресанти за следродилна депресия са:
- Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), като сертралин и флуоксетин.
- Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs), като дулоксетин и десвенлафаксин.
- Бупропион
- Трициклични антидепресанти (TCAs) като амитриптилин или имипрамин.
*Ако кърмите, говорете с вашия доставчик на здравни услуги за рисковете и ползите от приема на антидепресант!
Често, антидепресантите са обвързани със необяснимо слаб отговор или обратното с тежки и непоносими странични реакции. Това се дължи на генетични изменения в нашето ДНК, уникални за всеки човек, които взаимодействат с лекарството.
За щастие, в България вече е достъпен фармакогенетичен тест Genоmind Professional PGx, който дава информация за отговора на организма към най-често използваните медикаменти в психиатричната практика. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор към даден медикамент за лечение. Тестът е полезен инструмент, който помага да се оптимизира терапията и да се намали необходимото време за достигане на ефективно лечение – изключително важна стъпка за майката и детето при това състояние.
Източници:
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/9312-postpartum-depression
https://www.postpartumdepression.org/postpartum-depression/
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/postpartum-depression/symptoms-causes/syc-20376617
https://www.cdc.gov/reproductivehealth/vital-signs/identifying-maternal-depression/index.html
https://www.womenshealth.gov/mental-health/mental-health-conditions/postpartum-depression
