Връзка с нас +359 889 346 768

Какво да правим, ако вече сме се сблъскали с депресията?

Да поговорим откровено за депресията и последствията от нея върху менталното здраве. Често подценявана, депресията засяга над 300 млн. души по целия свят и е сред водещите причини за загуба на трудоспособност в глобален мащаб.

Аз съм Ани Владимирова и съм психолог с дългогодишна практика. В рубриката „Откровено за депресията“ отговарям на въпросите, свързани с депресията и митовете, които я съпътстват.

Обикновено хората, които са минали през депресия и са се лекували, добре знаят за какво да следят в себе си. Мнозина изпитват страх и от най-леко доловимия симптом, напомнящ за отминалия депресивен епизод. Не са малко и хората, които не искат да се връщат към медикаменти, напасването им и всичко свързано с тях. Факт е, че обикновено в паметта остават най-силно запечатани най-травмиращите преживявания, свързани с депресията.

В този смисъл е добре да знаем, че при най-малки съмнения, е редно да посетим специалист. Самолечение и изчакване могат да нагнетят излишно напрежение, страх, паника и изтощение. Възможността да се направят персонализирани изследвания и да се индивидуализира терапията прави лечението на депресията в днешно време много по-лек и успешен процес.

Затова, колкото по-бързо човек се ангажира с диагностиката и лечението, толкова по-спокойно ще остане в обичайното си житейско функциониране.

Не на последно място, ако имаме нужда от подкрепа, е редно да се доверим на приятел, близък, човек, който може да ни е опора в процеса на справяне с депресията.

Какво следва да направим, ако наш близък е в депресия? На първо място не можем да изискваме, да насилваме, да обвиняваме страдащ от депресия. Лозунгите от типа : „Не обръщай внимание!” , „Стягай се!” , „Заеми се с нещо!” са напълно неефективни и провокиращи още повече тежки емоции. Стряскането и ултиматумите също не работят, а повишават суицидния риск.

Важна посока в поведението ни по-скоро трябва да е разбирането, създаването на усещане, че човекът, страдащ от депресия ни е важен, нужен, обичан… Да му дадем да разбере, че няма да ни е длъжен за подкрепата, която можем да му окажем! Преди всичко трябва да получим доверието на страдащия! Да извървим плавно и с търпение пътя и да даваме умерено надежда – без натиск или прекален патос…