Ролята на гените в лечението на психични заболявания

Персонализираният подход в медицината, който отчита индивидуалните биологични характеристики на пациента, е с доказана ефикасност при диагностика и лечение на много психиатрични заболявания. Прилагането на фармакогенетично тестване в психиатрията е насочено към идентифициране на генетични варианти, отговорни за проявлението на заболяването и повлияващи ефектите на дадено лекарство. Главни геномни биомаркери са доказани при много психиатрични състояния, като депресията и тревожността са сред най-честите психиатрични разстройства със силен генетичен компонент и оценка за унаследеност между 40-70%.

Кои са гените, пряко свързани с психичното здраве?

Като кандидат-гени на тежко депресивно разстройство и генерализирана тревожност са изследвани гени, участващи в серотонергичната система. Пациентите, засегнати от тези състояния, имат промени в множество от компонентнте на серотониновата система, която е главна мишена за редица антидепресанти.

Серотониновият транспортен ген (SLC6A4) е добре проучен и свързан с резултатите при лечение на депресия. Той функционира, като всмуква обратно серотонина в пресинаптичните неврони. Наблюдава се полиморфизъм по отношение на промотера на гена с две форми – къс S-алел и дълъг L-алел, като носители на дългия алел отговарят по-добре на терапия с антидепресанти. Селективните инхибитори на серотониновата реабсорбция (SSRI) блокират този транспортер с цел терапевтичен ефект. Функционален полиморфизъм на промотера на SLC6A4 е свързан и с генерализирана тревожност като повлияващ фармакотерапията.

Мозъчният невротрофичен фактор, BDNF, е протеин, участващ в невронното развитие и нервната пластичност. Проучвания посочват, че носители на Met-алела от европеиден произход могат да проявяват по-слаб отговор на SSRI антидепресанти и подобрен отговор на инхибитори на реабсорбцията на серотонин и норепинефрин (SNRI) или трициклични антидепресанти, докато носители на Met-алела от азиатски произход може да имат подобрен отговор на SSRI. Нарушената BDNF функция е фактор за податливост към тревожни разстройства и повлиява нормалната хипокампусна функция на мозъка. Физическите упражнения допринасят за увеличаване на BDNF, като Met носители показват по-ясно изразен отговор.

Метилентетрахидрофолат редуктаза (MTHFR) е ензим, отговорен за превръщането на фолиевата киселина в метилфолат, който е необходим за синтезата на серотонин, норепинефрин и допамин. Варианти на гена носят риск за намалена MTHFR ензимна активност и намалено производство на метилфолат. Добавяне на L-метилфолат към антидепресанти може да предизвика намаление на симптомите при депресия и тревожност.

Ключово значение за фармакокинетиката на редица лекарства, използвани в психиатрията, има изследването на цитохром P450 (CYP) надсемейството, група от ензими, които участват в метаболизиране на стероидни хормони, липиди, токсини и ксенобиотици.

CYP гените са полиморфични и водят до повишена, намалена или напълно липсваща активност на метаболизиране на около 25-30% от често използваните лекарства. Сред тези гени CYP2D6 е изключително важен, повече от 100 негови варианта са каталогизирани, а дозировката на около 50% от използваните антидепресанти зависи от неговия генотип. Много от генните варианти причиняват променена активност на ензима на различни нива, която определя терапевтичния отговор.

Стандартната доза на лекарството може да се окаже неадекватна при някои индивиди и да доведе до сериозни нежелани лекарствени реакции при други. Например, при ултрабързи метаболизатори се наблюдава липса на активен метаболит и неефективност на терапията, а при лоши метаболизатори нивата на активния метаболит са високи, което води до развитие на нежелани лекарствени реакции. Уточнявайки генетичния профил на пациента, фармакогенетичното тестване може да оптимизира избора на терапия, съобразена с индивидуалните биомаркери.

НМ Дженомикс предлага първият в България фармакогенетичен тест в психиатрията GenPro PGx, разработен от американската лаборатория Genomind. Той анализира 24 добре изучени гена, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор на организма към медикаментите за лечение на психиатрични заболявания. Разберете всичко за теста ТУК.

Източници:

Ozomaro, U., Wahlestedt, C., & Nemeroff, C. B. (2013). Personalized medicine in psychiatry: problems and promises. BMC medicine, 11(1), 1-35.

Kam, H., & Jeong, H. (2020). Pharmacogenomic Biomarkers and Their Applications in Psychiatry. Genes, 11(12), 1445.

Manchia, M., Pisanu, C., Squassina, A., & Carpiniello, B. (2020). Challenges and future prospects of precision medicine in psychiatry. Pharmacogenomics and personalized medicine, 13, 127.