10 септември е обявен за Световен ден за превенция на самоубийствата от Световната здравна организация през 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за превенция на самоубийствата. НМ Дженомикс насърчава и подкрепя индивидуалния подход в диагностиката и лекарствената терапия на състоянията, които засягат психичното здраве и предприе информационна кампания, в която потърси мнението на специалисти в областта – псхолози и психиатри, за да осветли факторите за суицидно поведение – психични разстройства, генетика, социална и икономическа среда, травматични преживявания, употреба на психоактивни вещества и зависимости.

Здравейте, моля, представете се.

Здравейте, аз съм Георги Славейков, лекар специализант в Първа психиатрична клиника в МБАЛНП Свети Наум в София. Благодаря за поканата и ми е приятно, че имам възможност да представя своето мнение и да отговоря на въпросите ви.

10 септември е международен ден за превенция на самоубийствата, каква е ситуацията в България?

Суицидното поведение и самоубийството е една много интересна тема, която като че ли е табу в нашето общество, но както ние психиатрите, така и колегите психолози, пряко сме обвързани с този феномен, който винаги е присъствал в нашия свят . Има различна епидемология и различни противоречиви данни за самоубийствата и като пример ще цитирам учебник по психиатрия, в който пише, че през 1995-та година има пик на суицидни случаи, всеки 20 на 100 хиляди са души са прекратили сами своя живот, в последните години цифрата е 8. Ще се опитам днес да ви дам собствената си перспектива на псхиатър, който често се сблъсква с хора с този проблем. Това не е нещо извънредно, доста често се случва и за жалост е факт. Суеицидната идеация, начина на лошото мислене, така да се каже, може да се случи на всеки човек да има борба с този проблем. Като цяло епидемологията не може да даде напълно точни данни, защото този феномен се диктува от много фактори, включително икономическите кризи. Една трета от случаите на самоубийствата са при пациенти с психични заболявания, така наречената ко-морбидност, един феномен насложен върху друг като псхичното заболяване е във фундаменталната част на проблематиката, другите две трети са социален феномен и проблем.

Това сякаш отговаря на всеобщото мнение, че се самоубиват само хора, които са болни психически, бихте ли пояснили за нашите читатели защо хора, които не страдат от остри състояния и имат добре развит интелект също посягат на живота си? Какви са основните митове и табута свързани с тази тема?

Широкоразпространената представа е, че интелектуалците най-много страдат от такива състояния, което е мит, както е мит, че човек трябва да е слаб, за да посегне на живота си. Казва се, „Множиш ли знание, множиш страдание“, истината е, че самоубийството си остава феномен и при болни, и при здрави хора. Превенцията е в умението на психотерапевта и психиатъра да разпознава признаците, свързани с появата, обмислянето и вземането на решение за самоубийство и самото действие. Те могат да са с различни прични, например хормонални, биологични, психиатрични, социални и много други. Ние като специалисти се интересуваме най-вече от линията на мислите и питаме директно – имате ли мисли за самоубийство, има ли смисъл животът да се живее, ние си питаме директно. Ето, това е един мит и табу, че не е хубаво човек да пита за тези неща. Превенцията е в мисловния процес, когато вече знаем и е потвърдено, че даден пациент има такива мисли, питаме следващи въпроси  – как и кога. Тогава вече трябва да се вземат мерки.

И още един мит, свързан с т.нар. пара-суицидност. Всеки знак и изказана мисъл за самоубийство трябва да се приема серизоно. Понякога даден човек търси вторична изгода, пациентът може и да не е съзнателен, да не е наясно с това, което прави, самите опити да са бутафорни и свързани със самонараняване, има и такива случаи. Имаме пациенти с повърхностни нарязвания по тялото, които го правят с цел привличане на внимание и по този начин търсят помощ. Да се върнем на тази една трета от рисковите групи, които вече имат психично-здравен проблем. Често предразполагащи разстройства са биполярното афективно разстройство, параноидната шизофрения и спектъра на тези състояния, рекурентната депресия, както и при другите пациенти от контингента ни със зависимости и злоупотреба с психоактивни вещества. Граничното личностово разстройство също е хронично състояние, при което се се среща суицидно поведение. Тук не можем да говорим за справяне само със силата на мисълта или волята, всъщност настъпват изменения в мозъка, които създават предпоставки за получаване на различни видове налудни мисли, мисловният процес е нарушен.

Как да разпознаваме симптомите на суицидност, както в себе си, така и в другите? Каква следва да е превенцията?

Често има сезонност, пролетно-есенният период, празниците. Често има разстройства на съня, апетитът се намалява, енергията спада и ако тези състояния се оставят, може да се стигне до суицидна идеация т.е. формиране на идеи за самоубийство. Понякога има фамилна обремененост и не е срамно да се потърси лекарска помощ, първо от общо практикуващия лекар като се сподели, ако има история в рода или семейството, свързана с тази тема. Трябва да се търси наврменна помощ, защото много често ние сме поставени пред свършен факт и най-лошото вече се е случило.

Как да помогнем при спешна ситуация?

Повечето хора със суицидни мисли минават през мъчителен период на мотиви и противо-мотиви. Винаги следва да се търси изпреварващо действие и професионална помощ, защото има много тънкости. Първата инстанция най-често са най-близките, психиатрите и психолозите сме на втора или трета инстанция. Затова е важно хората да са запознати с тази тема. Има и законова мярка, която се спазва. Никой не може да се лекува без неговото желание, това е част от хартата за човешките права. Има си мерки и процедури за принудително лечение. Когато е необходимо се произнася прокурор и специална комисия при случаи когато човек е опасен за себе си и околните. Като цяло хората със суициден проблем търсят помощ и имат желание да се справят.

Псхичното здраве даденост ли е или трябват целенасочени усилия за поддържането му?

Съществува така наречената ларвирана или маскирана депресия, която протича скрито. Тя се изразява с невъзможност на самия човек да определи, че е в депресивно състояние. Негативните мисли са несъзнавани, пациентът се оплаква в болки в ставите, мускулатурата, обща неразположеност, но на биологично ниво не се открива проблем, тогава вече трябва да се потърси помощ от специалист. За читателите ни имам следният съвет – поставяйте си малки и изпълними цели!

Как според вас фармакогенетиката би могла да е от полза за персонализиране на превенцията и лечението на психично-здравни проблеми?

Това е нов, много добър метод, макар и все още непопулярен, който разкрива генетичното предразположение на пациентите към определен тип медикаменти и по този начин терапията е по-успешна, откриване на най-подходящия за даден пациент антидепресант или друго лекарство.

Какво не ви попитахме? В допълнение към казаното дотук и във връзка с превенцията бих казал, че има суицидни състояния, които са импулсивни т.е. това са заболявания от спектъра на проблеми с контрола на импулсите, импулсивното поведение. Тогава няма борба на мотиви и противо-мотиви, пациентът не се замисля, той действа, без план и подготовка. Имал е суицидна зареденост, но на никой не е казал, никой не е разбрал. Най-големият враг на психиатъра е негативната социална стигма срещу хората с психично-здравни проблеми. В заключение е важно да кажем и няколко думи за т.нар. Антисуициден договор. Договорът се сключва устно под формата на взаимно изразено съгласие между лекар и пациент. Целта е да се удължи периода за намиране на решение на конкретния казус. Това е двустранен процес на доверяване, една малка вратчика, един малък инструмент, който да обаче да е разликата между живота и смъртта.