10 септември е обявен за Световен ден за превенция на самоубийствата от Световната здравна организация през 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за превенция на самоубийствата. НМ Дженомикс насърчава и подкрепя индивидуалния подход в диагностиката и лекарствената терапия на състоянията, които засягат психичното здраве и предприе информационна кампания, в която потърси мнението на специалисти в областта – психолози и психиатри, за да осветли факторите за суицидно поведение – психични разстройства, генетика, социална и икономическа среда, травматични преживявания, употреба на психоактивни вещества и зависимости. 

Моля, представете се. 

Казвам се Васил Урумов. Лекар съм със специалност психиатрия. Имам над 10 години психиатричен опит, основно в острите отделения на Държавна психиатрична болница ‘Св. Иван Рилски’ – гр. Нови Искър, където лекувах спешни психиатрични състояния и тежки психотични епизоди. В момента имам частна амбулаторна практика. 

10 септември е международен ден за превенция на самоубийствата, каква е ситуацията в България (1500 самоубийства и 3000 неуспешни опита годишно)? 

Въпреки че в последните десетилетия броят на опитите за самоубийство и успешните опити е степенно намалял, той си остава относително висок за страна като България. Както и в другите страни и тук женският пол води статистиката по брой опити за самоубийство, но мъжкият пол води по брой реализирани опити и има по-висока смъртност. Това се установява при всички възрастови групи, като с напредване на възрастта и по множество на брой социални, биологични и финансови фактори опитите за самоубийство и успешните опити при мъжете нарастват, особено при възраст 65 + години. 

Какви са основните митове и табута свързани с тази тема? 

Един от най-честите митове и теми табу е самата тема ‘самоубийство’. Хората се притесняват да говорят или да питат, защото ако повдигнат темата могат да ‘дадат идеята’ за самоубийство. Това не е така. При един разговор с приятел или в психиатричното интервю тази тема трябва да се обсъди без притеснение. Много често пациентите си казват, че ‘не виждат смисъл от живота’ или ‘по-добре да ме няма, да изчезна’. Това не трябва да се подминава с надеждата, че ако не се говори за него то няма да се случи. Когато човек споделя тези мисли той вероятно вече има някакви идеи и е важно да бъде взет на сериозно и да бъде изслушан. 

Как да разпознаваме симптомите на суицидност, както в себе си, така и в другите? 

Един от най-честите симптоми се чувства за безизходица, безперспективност, безполезност и безнадежност. Тези хора могат да изпитват смазваща вина или тъга, както и куп соматични симптоми като умора, отпадналост и болки. В такъв момент за тях единственото решение да се избавят от тези смазващи и неприятни психически и физически усещания е самоубийството. Те реално не виждат друг адекватен изход или алтернатива и за тях това е единственото радикално решение. В много тежки случаи те могат да извършат разширено меланхолно самоубийство и да убият техните най-близки и обичани хора за да ги ‘спасят’ и да не се мъчат. 

Как да помогнем при спешна ситуация? 

Висок суициден риск е налице когато има мисли за самоубийство, както и конкретни планове и намерения за извършване на действието. В такива ситуации трябва да се действа бързо и адекватно, пациентът не трябва да бъде оставен сам. Трябва да бъде направена консултация с психиатър в амбулаторен кабинет за да се прецени нуждата от лечение или от хоспитализация. При нежеление за преглед и при висок риск или актуален суициден опит се звъни на 112 където в спешен порядък може да се осъществи консултация с психиатър или спешна психиатрична хоспитализация. 

Каква следва да е превенцията? 

Най-добрата превенция е изграждането на стабилно емоционално състояние у младите, както и подкрепяща среда. Когато човек се чувства приет, подкрепен и разбран той има по-малка вероятност да възприеме ситуацията в която е като безнадежна и безперспективна. Също така е по-вероятно да се обърне за съвет, да сподели мислите на близките си, които да съдействат за своевременно оказване на помощ. Важно е всяка заявка за суицид да не бъде игнорирана, а да бъде адекватно изследвана и оценена от психиатър за да се вземат своевременни мерки. 

Как фармакогенетиката би могла да е от полза за персонализиране на превенцията и лечението? 

При всички състояния, но с особена важност при психичните е ключов правилният подбор на медикамент, тъй като често се сблъскваме със съпротиви и понижено придържане към лечението поради изразени нежелани лекарствени реакции. Едно от нещата, в което генетичните тестове ни улесняват и насочат е точно това. Ако знаем дали даден пациент има променен метаболизъм на определено лекарство, вследствие на неговата генна експресия, бихме могли да избегнем лечение по типа ‘проба – грешка’, знаейки точно кои групи медикаменти да използваме или да избягваме. Тестовете са изключително ценен инструмент в ръцете на лекаря, който отваря вратата към персонализираната терапия на всеки пациент.